Европейската централна банка (ЕЦБ) оряза лихвените проценти за осми път в рамките на една година след като инфлацията в еврозоната слезе под 2%, а икономиката на блока на еврото понесе поредица от удари от американските мита. Лихвата по депозитите намаля с 25 базови пункта – до 2%, каквито бяха очакванията на икономистите и пазарните анализатори. С по 0.25% бяха понижени и другита два ключови лихвени проценти: за операциите по рефинансиране – до 2.15% и краткосрочната кредитна лихва – до 2.40 процента.
„Инфлацията в момента е в рамките на средносрочната целева стойност от 2% годишно на Управителния съвет“, посочва институцията в официално изявление след края на съвещанието на паричните стратези на 5 юни. В него се отбелязва също, че „несигурността, произтичаща от търговските политики, се очаква да окаже натиск върху бизнес инвестициите и износа, особено в краткосрочен аспект, но растящите превителствени вложения в отбрана и инфластруктура ще подкрепят все по-силно растежа в средносрочен план“.
ЕЦБ публикува и осъвременените си прогнози за инфлацията и растежа на еврозоната. Централните банкери предвиждат инфлационният индекс да е средно 2% през 2025-а, 1.6% през 2026-а и 2% през 2027 година. Низходзящите ревизии с по 0.3% в сравнение с мартенските оценки за 2025-а и 2026-а са обосновават най-вече с очакванията за по-ниски цени на енергията и по-силно евро. Банковите парични експерти прогнозират, че базовата инфлация (от която са изключени енергията и храните) да е средно 2.4% през 2025-а и 1.9% през 2026-а и 2027-а. Очакванията за растежа са, както следва: 0.9% увеличение на БВП през тази година, 1.1% през идната и 1.3% през 2027-а.
В контекстна на високата несигурност експертите на ЕЦБ са направили оценки и на някои механизми, чрез които различните търговски политики биха могли да засегнат инфлацията и растежа при алтернативни сценарии. Според единия от тях, есклацаитя на търговското напрежение през идните месеци може да понижи предвижданията за цените и БВП под базовите оценки. Ако пък търговските спорове намерят решение, растежът и в по-малка степен инфлацията, ще са по-високи от базовите прогнози.
Управителния съвет на ЕЦБ заяви за пореден път готовността си да гарантира устойчиво стабилизиране на инфлацията до целевите 2% годишно в средносрочен план. И че в сегашната изключително непредсказуема обстановка ще следва подхода да решава посоката на лихвената политика съобразно публикуваните набори от данни, конкретно на всяко отделно официално съвещание.
Огласените през тази седмица инфлационни индекси показаха, че ценовият натиск в блока на еврото се е охладил до 1.9% ръст през май – първият спад под 2% за последните осем месеца и едва вторият от 2021-а насам. Това понижение се дължи основно на по-слабия ръст на цените в сектора на услугите – основният източник на тревоги за европейските парични стратези. Темпът на увеличение на трудовите възнаграждения също се е укротил, което подкрепя предвижданията за по-скромен ръст на заплатите след инфлационните корекции.
