В Европейския съюз има разработена цялостна политика на качеството – защитени наименования, която включва защитени наименования за произход, защитени географски указания, храни с традиционно специфичен характер и т. нар. незадължителни термини за качество (планински продукт и продукт на островно земеделие).
Една от най-полезните политики на ЕС е тази за защита на качеството на храните, въпреки че понякога решенията се взимат трудно и бавно заради засилен лобизъм или спорове между страните.
Наименованията на продуктите могат да получат „географско означение“, ако имат специфична връзка с мястото, където се произвеждат.
Благодарение на признаването на географски означения потребителите могат да имат доверие, че дадени продукти са качествени и да ги различават, а производителите — да печелят по-добре от произведените от тях храни и напитки.
В ЕС са защитени географски означения за над 70 български продукта. Списъкът включва продукти като
бялото саламурено сирене, българското кисело мляко
и розовото масло.
Там са и роле „Трапезица“, филе „Елена“ и луканка „Панагюрска“, вписани още през август 2014 г., а също така и кайзерован врат „Тракия“ (декември 2015 г.), пастърма говежда (юни 2017 г.) и др.
Последният включен от Европейската комисия български продукт е „Странджанския билков чай“. На 3 юни той официално стана част от Регистъра на географските означения на ЕС и получи статут на Защитено наименование за произход. Това е второто защитено наименование за произход от региона на Странджа, след „Странджанския манов мед“.
Билковият чай се произвежда от листа и цветове на растение от рода Sideritis (семейство Lamiaceae) и трябва да се отглежда само върху площи с подходящи изложение и алкална почва, каквито са тези в района на петте общини в Странджа –
Малко Търново, Приморско, Созопол, Средец и Царево.
Чаят има характерен аромат, който съчетава вкуса на мента, липов цвят и нотки на сушени плодове, и има висока антиоксидантна активност. Комисията подчертава, че култивирането му е изключително ръчно и следва традиционните практики, приспособени към уникалните варовикови почви за региона, много слънце и влажен морски бриз.
Следващата българска гордост, която ще се бори за регистрация на защитено наименование в Европейския съюз е „кюстендилската череша“. Целта на кмета Огнян Атанасов е да се защити производството от Кюстендил, а земеделските стопани да постигнат по-добра цена.
Според агроексперти уникалният вкус на кюстендилската череша
се дължи на специфичните природни и климатични условия.
Кюстендил е затворен в котловина, обградена от планини и температурната разлика между деня и нощта е между 10 и 15 градуса.
Местните производители обаче всяка година се сблъскват със злоупотреби. Част от търговците, за да продадат повече от стоката си, поставят подвеждащи надписи, че черешите са от Кюстендил. Най-експлоатираният надпис е „Кюстендилска хрущялка“, защото този вид череша се слави с превъзходните си вкусови качества. Такива надписи можем да видим и за вносни плодове със съвсем различна форма и вкус.
Ако
Брюксел одобри кандидатурата на „Кюстендилската череша“,
статутът й на пазара ще се промени. Регистрацията на защитените наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер дава на производителите изключително право да използват регистрираното име на своя продукт, както и специален знак върху опаковките на продукта, предлаган на пазара.
Традиционно се смята, че регистрацията на храните е по-трудна, отколкото при вината и напитките. Тази тенденция е най-явна при сирената, за които спорят по няколко държави.
При
вината и ракиите страната ни има защита за общо около 50 продукта.
Регистрациите на вината основно са направени през май 2007 г., няколко месеца след приемането на страната ни в Европейския съюз.
България заема осмо място в блока по общ брой регистрирани продукти, вина и спиртни напитки със защитени наименования. Това е голямо постижение, като се има предвид, силната конкуренция, особено от страни с вековни традиции.
По данни на Комисията към май 2025 г. в регистъра на географските указания са регистрирани над 4000 наименования. Водещите
пет държави по брой на регистрираните наименования
са Италия, Франция, Испания, Гърция и Португалия.
Държавите извън ЕС също могат да защитават своите продукти чрез схемата на ЕС. Китай е държавата извън ЕС с най-голям брой регистрации и осмата по брой на регистрациите като цяло.
Евроинституциите обещаха укрепване на географските указания, по-специално за увеличаване на използването им в целия ЕС и за
подобряване на разпоредбите относно онлайн защитата и устойчивостта.
На 24 октомври 2023 г. Съветът и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение за преразглеждане на правилата. Те бяха приети от Съвета през март 2024 г., с което законодателният процес приключи.
Предвижда се опростена и по-ефикасна процедура за регистрация, която ще съкрати времето за чакане между заявлението и действителната регистрация на географското указание, както и по-добра защита на географските указания, включително онлайн.
