През последното десетилетие винаги сe появява тази “нова” опасна тенденция сред децата, която не спира да расте. Става въпрос за употребата на наркотици и психоактивни вещества, и тяхното въздействие върху подрастващите – тема човъркана постоянно от родители, психолози и “загрижени” политици, без да има съществен резултат. И какъв по-стимулиращ ефект върху подрастващите освен всичко свързано с кокаина, амфетамина, марихуаната и т. н., да бъде вкарано в компютърна игра.
Резултатът е ясен – по-лесно възприемане на тази прогнила от рани материя. Но то да беше само до употребата!… С “новата мода” се актуализират и начинанията с пласирането, а с тях и децата трябва да се приобщят.
Стават наркопласьори и излизат на голямата сцена пред “ръкопляскащата” публика. Положението се нагаждаше като в представлението “Секс, наркотици, рокендрол”, с една малка разлика.
Спектакълът (улавящ неприятните черти на нашата личност) не е подходящ за деца под 10-годишна възраст.
В края на изминалото хилядолетие, през април 1991 г., българският парламент ратифицира Конвенцията на ООН за правата на детето, където ние се съгласяваме да изградим по-добър, по-хармоничен и личностен свят на детето. За съжаление не всички обещания стават реалност, като много други в нашата държава.
Година по-късно –
през 1992 г. започва да се играе и спектакълът “Секс, наркотици, рокендрол”
(ще стане ясно впоследствие)…
В законов план, четейки и днес Семейният кодекс на България, може да открием някои несъпоставимости с Конвенцията. Прави впечатление, че кодексът защитава повече родителските права, отколкото детските щом става въпрос за осиновяване или лишаване от родителски права. Сроковете за осиновяване, съдебните дела и проточването им засягат най-невинните – децата. А какво остава за тези, които са извършили противообществена проява?
За най-лесно ги тикат в интернати или в домове за временно настаняване, без да мислят за тяхното бъдеще. А думата “възпитателен” е чисто и само де юре. Да не говорим и за идеята да се създадат специализирани звена от следователи, занимаващи се само с дела за непълнолетни обвиняеми. Но дори да се създадат, арестите няма да отговарят на Конвенцията на ООН.
Но всяка крушка си има опашка, т. е. правилно е да си зададем въпросите: От кое и как се влияят децата? Защо след толкова години, пак не си научиха урока?
Такъв беше и нашият случай. Постановка,
която за пореден път отвори т. нар. “Кутия на Пандора”.
Обаче, след дъжд качулка…
Институцията на омбудсмана алармира за опасната игра, изпращайки писмо до министъра на образованието Красимир Вълчев, председателя на ДАЗД Теодора Иванова, изп. директор на „Киберсигурност“ при ГДБОП-МВР ст. комисар Владимир Димитров и Асоциация „Родители“, като за пореден път показахме, че сме най-добри в сезирането, алармирането, изземването и пиенето.
Впрочем първата версия на, една от многото игри с такава тематика, “Drug Dealer Simulator” е от 2020 година. Сами си направете изводите…
Но какво има толкова страшно в една компютърна игра?
Може би, защото не е само една, а са няколко. Или това, че съдържа послания от типа „Изживейте тръпката да сте дилър на кокаин 24/7. Изпращайте деца на улицата да продават, да бъдат арестувани и евентуално убити, докато вие прибирате печалбата“. Никога няма да разберем, а точно
в това е проблемът – неразбирането на разбирането, като светлина в тъмното.
Какво ще рече тази сложна формулировка?
Индийският философ Джиду Кришнамурти дава най-точна дефиниция: “Да си добре приспособен към болно общество, не е знак за добро здраве”.
Но нека се върнем на темата и защо едно простичко писмо разбута добре забравените масрафи и обещания от държавата?
Но за какви обещания говорим, щом всичко се случва постфактум. В това число и промените в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, като електронни цигари, в които един Господ знае какво има. А проектозаконът се гласува с три месеца закъснение, въпреки всички обещания да се ограничи колкото се може по-бързо разпространението им.
Примери много, включително и тази нахвърляна “нова” Национална стратегия за борба с наркотиците,
която цели да ограничи дрогата и да защити обществото от нея.
И най накрая пак да се стигне до въпроса: “Кой каза да пипаш?”.
И все пак да хвърлим задълбочен поглед върху тази абстрактна картина, свързана с децата и тяхното детство. Василий Кандински и Казимир Малевич могат пасти да ядат пред това съвременно изкуство на въображението…
“Секс, наркотици, рокендрол” – мото на
бунтарите за свобода от традиционния, разрушаващ личността консерватизъм.
Бунтари, чакащи да навършат пълнолетие, преди да опитат от киселата реалност и да си вземат поука. А сега?… Днес рокендролът вече не е на мода, но първите две части от формулата успешно пълнят раниците и празните погледи на децата в училищните дворове.
Стигна се и до участие в Национална кръгла маса на тема „Киберсигурността в защита на хората, образованието и обществото” на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, който спомена, че децата трябва да учат за киберсигурността.
Друг е
въпросът защо точно транспортният министър взима участие,
но поне загрижеността му като родител не може да му се отрече. Въпреки че той трябва да се грижи за пътища. Тези, които отнемат човешки животи. Но какво да се прави с нашия манталитет? Пак обещания и пак ялови са те…
А какво остава за тази нелицеприятна статистика?
Според проучване на Национален фокусен център за наркотици и наркомании, обхващащо употребата на психоактивни вещества сред населението на възраст 15-64 г. в България – 12.9% от българите на възраст 15-64 г. посочват, че са употребявали някога в живота си някакво наркотично вещество. А 63% от тях (предимно младежи) заявяват, че го правят от любопитство. Най-често това става на парти, дискотека или купон с приятели. А най-лошото е, че “тази лоша леля” (статистиката) сочи, че все повече ученици пробват наркотици още преди да са пробвали да напишат свястно есе.
Ами, драги ми читатели,
добре дошли в 2025 г., където децата ни не тичат навън и не търсят захарче,
а захарин с амфетаминов привкус. Но, както обичаме да казваме: “Всичко с времето си”. И не, не защото времената са лоши, а средата е високо октанова – в буквален и преносен смисъл.
И ето, идваме си на думата – Има ли решение? Разбира се, че има – както има и родители, които още вярват, че „моето дете не е такова“. Но истината е, че в момента не говорим за изключения. Говорим за новото нормално, с което или свикваме, или го променяме. И ако не искаме утре химията в училище да бъде преподавана от дилъри, време е да спрем да се правим, че това не ни засяга.
После върви обяснявай за големите дози в малки ръчички, тъй като е по-вероятно да те изкарат за луд и да кажат: „Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира“. Уви, думите ще бъдат глас в пустиня, а „Секс, наркотици, рокендрол“ ще бъде поредният неразбран спектакъл.
