Събитието на изминалата седмица в културния живот на София бе уникалната по своя род предпремиерна сгляда, раздумка и разпивка в „почти готовото място за четене и култура“, както го обявиха организаторите на проявата – издателство „Парадокс“. Става въпрос за вербално-музикално-визуалния пърформанс „София: Поетики: Реконструкция“, с автор на концепцията – Борис Далчев, състоял се във „Вход Б“, този петък (27 юни).
„Вход Б“ се намира на ул. „Бистрица“ 2 – до площад „Македония“.
При самото влизане зрителите чуваха и виждаха група „Велес“ (Велин Пожарски, Калин Долапчиев, Огнян Белстойнев). Над главите им висяха стотици страници със стихове от Антологията на легендарния фестивал „София: Поетики (2000 – 2018)“, издадена от „Парадокс“.
Фестивалът има 13 издания за период от 18 години. Така че може да си представите трудната задача пред съставителите на антологията – Иван Димитров и Иван Христов, и на редактора (двигателя на фестивала – Ясен Атанасов) – да подберат най-доброто от участвалите 86 български поети и прозаици, 60 чуждестранни гости от 22 страни и 4 континента, преведени от 36 преводачи, и да го съберат в една книга от малко над 420 страници.
След първата зала зрителите можеха да продължат навътре и в още четири помещения да се „сблъскат“ с момичета и момчета, които трескаво четяха стихове. В действителност младежите – Жана Рашева, Йордан Тинков, Катерина Стоянова, Константин Станчев, Станислав Кондов, Стефан Роглев и Христина Джурова – се бяха усамотили или в някой ъгъл, или просто стояха и четяха стихове на глас, без да забелязват околните, като хипнотизирани под въздействието на поезията.
За да може зрителят да си обясни тяхната концентрация, на помощ бе цитатът от Юрий Андрухович – специален гост на фестивала „София: Поетики“ през 2013 година:
„… нищо на тоя свят не е толкова излишно, безсмислено и смешно, колкото добрата поезия, но и нищо на този свят не е така необходимо, значимо и окончателно като нея. Погледнете историята на всички велики народи и ще се убедите, че това е историята на тяхната поезия“.
В едно от пространствата се прожектираше видео от различни издания на фестивала „София: Поетики“, собственост на поета Румен Баросов – също участник в него.
Друга зала бе тип „читалня“, като по рафтовете й бяха подредени книги, издадени от „Парадокс“. Имаше и помещение с видеостена, на която можеха да се видят лицата на българските поети, участвали в различни издания на „София: Поетики“.
По стените имаше и фотографии, запечатали вълнуващи моменти от изданията на фестивала, като реализацията на целия пърформанс бе дело освен на издателство “Парадокс”, и на сдружение “Еклектик”, Максима Боева, Александра Попова, Иван Петросян и Other Architecture Bureau.
Желаещите да си закупят антологията, имаха възможност да направят и дарение с цел по-бързо приключване на довършителните работи по реконструкцията.
Специално за БАНКЕРЪ Доротея Монова, основател на „Парадокс“, обясни, че идеята им за създаването на „Вход Б“ е плод на 35-годишен труд – време, в което са развивали издателството си, осмисляли са собственото си място на българския книжен пазар, създавайки много международни контакти и наблюдавайки какво се случва по света.
„Има доста пространства за съвременно изкуство, като „Топлоцентрала“ например, но различното при нас е, че ние поставяме в основата четенето. Ние не сме нито театрална, нито танцова трупа, ние сме издателство и за нас е важно да пропагандираме културата чрез четенето“, подчерта Доротея Монова.
„Концепцията на пространството е да е Литература +“, добави тя, като уточни, че то ще събира различни видове изкуства, като музика, кино, камерни театрални форми, но с едно условие – в основата им да е определена литературна творба.
Също като самото наименование на пространството.
На въпрос защо се нарича „Вход Б“, Доротея Монова сподели, че причините са две – първата е свързана със самото местоположение – улица „Бистрица“ 2, вход Б, а втората – с едноименното стихотворение на нейния приятел – покойният рок музикант и поет Димитър Воев, чиито стихове тя издава преди години в „Непрочетено“. Малка подробност е, че преди „Нова генерация“ групата на Димитър Воев се е наричала „Вход Б“.
Вход Б – ще прочетеш по сградите.
Във вход Б живея аз.
Вход Б – дали ще ни забравите,
това зависи само от вас.
Вход Б наричайте ни винаги.
Вход Б е музика от нас.
Вход Б е пътят, който води
към сърцето на всеки от вас.
Не знам дали прегърнал съм деня,
в чийто образ скрил се е сънят.
Но не искам в мисълта си
да се спра.
Защо вървиш по чуждите следи?
И не сънуваш твоя сън дори?
И защо сам си скрил
мечтите си?
За теб и мен, за всеки един от вас,
До края на дните си ще пея аз.
И с меч в ръка
Убий сам свойта самота.
Димитър Воев (1965 – 1992)
