Правителството засилва контрола по пътищата през лятото, също така отчете 3,2 млрд. лев повече приходи в бюджета

Правителството обсъжда военно сътрудничество с Италия, демографски план и социални компенсации

Да се засили контрола по пътищата, по-строги санкции за нарушители и по-добра организация на трафика през летните месеци. Това разпореди премиерът Росен Желязков в началото на заседанието на Министерския съвет. В контекста на летните отпуски и засиления поток към Черноморието и граничните пунктове с Гърция, той подчерта, че правителството няма да допусне хаос и усещане за липса на контрол по пътищата. За движението в аварийните ленти, министър-председателят поиска засилване на контрола и налагане на максимални глоби.

„Важно е да не се допускат предпоставки за инциденти, както и усещане за липса на организация. Контролните органи трябва да бъдат активни, а санкциите – навременни“, заяви Желязков. Той посочи, че с вътрешния министър Даниел Митов са проведени работни срещи за координация на мерките. Броят на патрулните екипи ще бъде увеличен, включително в участъци с намалена пропускливост – заради ремонти, инфраструктурни ограничения или организационни дефицити.

Премиерът анонсира и допълнителни предложения за мониторинг на трафика, които ще бъдат представени през следващата седмица. Част от тях ще включват и дългосрочни решения. „Правителството няма да почива това лято – същото важи и за контролните органи“, каза Желязков.

Освен това той обърна внимание на финансовата рамка и изпълнението на бюджета към края на май. Министърът на финансите Теменужка Петкова представи актуални данни за състоянието на консолидираната фискална програма. По думите ѝ, от началото на годината до 31 май приходите възлизат на 31,5 млрд. лева, или 34,9% от годишния план. Това представлява увеличение с над 3,2 млрд. лева (11,5%) спрямо същия период на миналата година, като най-голям принос имат данъчните приходи – с ръст от 15,1%.

Разходите за периода възлизат на 34,1 млрд. лева, с ръст от над 4,8 млрд. лева спрямо 2024 година. Основните пера са социални плащания, пенсии, разходи за персонал, капиталови инвестиции и субсидии. „Всички тези разходи са резултат от вече приети закони и политики, които сме длъжни да изпълняваме“, изтъкна Петкова.

Финансовият министър припомни, че кабинетът е поел управлението в ситуация без приет държавен бюджет и е предприел спешни действия за стабилизиране на публичните финанси. По думите ѝ, бюджетното салдо към 31 май е отрицателно – в размер на 2,6 млрд. лева, или 1,2% от БВП, при заложен годишен дефицит от 3%. От тях около 1,9 млрд. лева са по националния бюджет, а близо 700 млн. лева – по програмите на ЕС.

„Мерките, приети от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“, влязоха в сила от 1 май. Очакваният ефект от тях ще се прояви реално през второто полугодие. Затова не бива да се правят прибързани заключения. Нашият приоритет е стабилност и отговорност към публичните финанси“, отчете още Петкова. Тя определи като „провокации“ и „разнопосочни интерпретации“ част от публичните коментари по бюджетната тема. „Основен приоритет е да стабилизираме публичните финанси на страната и да преодолеем всички тези негативни последици, които имаме в резултат на управлението на същите тези хора, които сега са силно притеснени за изпълнението на приходите. Решени сме и ще го направим“, добави финансовата министърка.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Притеснява ли ви рекордният за последните 10 години у нас бюджетен дефицит?

Подкаст