Река Дуро извира от Иберийските планини в Испания и 897 км. по-надолу се влива в Атлантическия океан при град Порто в Португалия. Плаването по „меандрите на щастието” е едно от най-големите европейски приключения и затова се нарежда в свой собствен клас сред круизните пътувания. Те започват от Порто и стигат до Посио или обратно, но независимо от направлението, на борда на кораба ще ви посрещнат с чаша порто и докато отпивате от божествената напитка, ще имате възможност да се наслаждавате и на божествени гледки – едни от най-величествените на Стария континент.
Долината на река Дуро е сред най-ранно признатите винарски райони на земята – през 1756 г. е обявено наименованието за деклариран произход от долината на Дуро, което го прави третият защитен винен регион в света след италианския Кианти (1716 г.) и унгарския Токай (1730 г.), а през 1991 г. е включен в Списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Макар от гроздето, засято по стръмните речни брегове да се произвежда и обикновено вино, областта е най-известна със своята уникална напитка – порто. Римляните основават Порто и донасят лозите тук, но французите са причината да се появи портвайнът. В интерес на истината англичаните винаги са предпочитали френските вина, но когато се намирали във война с последните, се обръщали към Португалия. Пътят от там до Острова обаче бил дълъг и виното се вкисвало. За да преживее транспорта, трябвало да се намери начин за стабилизирането му. За тази цел се прибавяло известно количество дестилат, който прекъсвал окончателната ферментация. Въпросът е какъв точно е бил той? И това е от историческо значение. Англичаните защитават версията, че те са изобретили портвайна като добавяли бренди, а, от своя страна, португалците твърдят, че този процес за стабилизиране на виното е прилаган на техните кораби още по времето на Великите географски открития. Така или иначе прекъсването на ферментацията чрез добавянето на високоградусова напитка остава виното естествено сладко, тъй като захарта в плода не се превръща напълно в алкохол, а същевременно има висок градус – между 19 и 22°, което прави полученото питие подходящо както за аперитив, така и за дижестив след вечеря.
Колко вида порто има, не може да каже никой, защото то винаги е купажно, поради което всяка изба прави свой собствен бленд от наличните сортове и го оставя да отлежава различно време в бъчвите. Но основните видове са White, Ruby и Tawny. За да установите кой ви допада най-много лично на вас, може да посетите винарната „Калем”. След илюстрованата история на портото, представена в началото, минавате през пещерообразната изба, в която отлежават хиляди бъчви, за да стигнете до дегустационната зала. Предлагат се от 2 до 5 вида порто. Един от най-луксозните е Tawny. Той се предпочита, тъй като при него няма утайка. С отлежаването Tawny губи първоначалния си цвят на червено вино, придобива по-светли кехлибарени нюанси и аромати на орехи или бадеми. С възрастта Tawny достига още по-ароматна сложност – ухае на дърво, препечено кафе, шоколад, мед и пр.
Цялата тази магия възниква по бреговете на река Дуро, чийто терасирани склонове, покрити с лозя са наслада за очите, мехлем за сърцето и балсам за душата… един пейзаж, основан на природните дадености, но дооформен от човешката ръка. Живописните селскостопански райони с китни естанции, сгушили се сред малките хълмове са изключително добре поддържани и имат вида на ренесансов рай. Там някъде се намира и Quinta Nova de Nossa Senhora do Carmo – първата ни спирка от чудното пътешествие по Дуро.
Quinta Nova е тук от времето на Великите географски открития, което означава, че не само знае как да произвежда висококачествено порто, но и да посреща своите гости подобаващо. Кацнала високо на северния бряг на реката, от нея се разливат безкрайни гледки, които чезнат в меандрите на Дуро. Потънала всред безконечните редове лозя, старата господарска къща е реновирана и предлага 11 стаи с оригинална мебелировка от края на ХIХ и началото на ХХ в, така че ако желаете да се потопите в миналото, това е вашият шанс. Дворът включва частен параклис, а от скоро и басейн, изграден на ръба на скалата, така че от него може да наблюдавате движението на круизните кораби долу по реката и отсрещната панорама. Трапезарията през лятото е изнесена навън и, естествено, покрита с млади лозички, така че „обядът под лозичката” е много в български стил, ако не бяха агуардиенте (вид местна мастика) и печените на скара сардини.
Quinta Nova е работещо имение (макар че в някои моменти на човек му се струва като музей на открито), което произвежда както сухи, така и полусухи бели и червени вина, чийто вкус може да ви разкаже многобройни истории от времето преди откриването на портвайна, особено ако седнете на онази усамотена пейка, поставена в края на последния лозов масив и се загледате в малките вълнички на реката, обличащи Дуро на всеки няколко секунди в бели дантели, а отскоро естанцията допълва портфолиото си и със зехтин, бистър като сълзата на португалка в нейния сватбен ден.
Quinta Nova ни изпраща с чаша порто, за да продължим круиза си по Дуро, където ни очакват два шлюза. Първият е с височина 32 м. Корабът се намества пред вратите му, които се отварят, после влиза в шлюза и след като се затворят зад него, целият плавателен съд тръгва надолу като в асансьорна кабина. Човек има чувството, че е влязъл в пастта на най-голямото речно чудовище, което някога е виждал. От водата бавно започват да изплуват могъщите му бетонни плещи, от които шурват перести водопади. Увенчаната с метал в горния си край исполинска стена е с височината на почти 12-етажна сграда. В подножието й пред кораба се отварят други врати и сред пръски вода, които се леят по палубата му, той излиза и продължава пътешествието си по Дуро. А при натоварен трафик може да са се случи и така, че в шлюза да влязат два съда, при което ако вторият е пълен с обучаващи се ветроходци, има да гледате как отблъскват яхтата с ръце от стените и как приемат съвети от капитана на круизния кораб какво да сторят, за да не се блъснат в поверената му гемия.
Каскадните брегове на реката, обсипани с лозя като бисерна огърлица, преметната на няколко нива, ни напомнят, че е време за срещата ни с Мария Мануел Араужо. Тази енергична, изпълнена с живот 45-годишна жена е собственичка на Hotel Rural Casa Dos Viscondes Da Varaza и още щом я видите, разбирате, че е необикновена дама. Най-малкото, защото още в самото начало иска от вас да знаете две неща: „Аз съм най-щастливата жена в Португалия, а вие току-що пристигнахте в най-хубавото имение по долината на Дуро!”
Не мога да я виня за нито едно от двете. През 1975 г. семейството й продава фермата и напуска страната, страхувайки се от политическия хаос, който настъпва след свалянето на Салазар. Тя обаче не забравя родния си дом и 27 години по-късно той е отново неин, с което постига заветната си мечта.
Ентусиазмът й е заразителен. „Клиширано звучи „Следвайте мечтите си!”. Но аз го направих и ето къде съм сега”, разперва тя ръце, обхващайки 180-хектаровия чифлик, един от най-големите по бреговете на Дуро. Сред тях е и нашата вечеря, напомняща на някогашните партита, вдигани тук с аромата на печени на скара чоризо, дим от ябълково дърво и марината с чесън и розмарин – ухания, които събуждат сетивата на гостите, докато се издигат към небето, готови да погълнат граховата супа с риба тон и лук, осолената треска с картофи и десетките други плата, които се появяват на масата. Под полупрозрачните тонове на падащия здрач цялото преживяване придобива една необикновена прочувственост – една магия, облечена в плаща на романтиката, увенчана с диадемата на щастието!
Докато привършваме вечерята си с по чаша порто в ръка, небето все повече се налива с жълти и розови нюанси и ние се насочваме към кораба за последен път. Реката вече изглежда златна, а лозовите масиви от двете й страни чезнат в гълъбовосивия сумрак, сякаш криейки своята тайна за производството на божествената напитка. В далечината Порто лумва с хилядите си разпилени светлинки, които ни напомнят, че чудното ни пътешествие по река Дуро, което ни срещна с миналото, запозна ни с настоящето и ни представи бъдещето, е към своя край. Но в спомените ни то ще започва отново и отново и с чаша превъзходно порто ще бъде винаги част от нашето настояще…
Четете още: Икал дел Мар – СПА за душата
