UBS („Ю Би Ес“), Citibank („Ситибанк“) и Julius Baer („Юлиус Бер“) са между деветте банки и компании за управление на лични състояния, на които Сингапур наложи на 4 юли втората по големина в историята колективна глоба от 27.45 млн. синг. долара (21.5 млн. щ. долара) за участието им в пране на пари – случай, накърнил чистата репутация на града държава. В хода на скандала, разлюлял сектора за управление на богатства и хвърлил сянка върху него, са иззети златни кюлчета и луксозни коли.
Впечатляващото по размер парично наказание – второто по големина след мегаказуса 1MDB (когато осем банки платиха 29.1 млн. синг. долара през 2017-а), е заради окачественото от сингапурския финансов регулатор „лошо и непоследователно изпълнение на контрол“ при изпрането на 2 млрд. щ. долара. Скандалът е свързан с онлайн хазарт в Азия, довел до осъдителни присъди на 10 китайски граждани и конфискация на активи в целия остров. Освен че хвърля сянка върху амбициите на Сингапур да стане водещ център в сферата на управлението на лични състояния, случаят разкрива и предизвикателства, свързани с отварянето към чужестранни авоари, като същевременно се прилагат стриктни правила срещу финансови престъпления.
„Подобно на други големи интернационални финансови центрове, Сингапур е изложен на рискове от пране на пари“, коментира Хо Херн Шин – заместник управляващ дирекетр за финансовия надзор в Monetary Authority of Singapore (MAS) – де факто централната банка и финансов регулатор на острова. Шин добавя, че „MAS ще работи в тясно сътрудничество с финансовите институции, за да насърчи по-последователно прилагане на мерките рещу прането на пари … и където са налице сериозни пропуски от тяхна страна и от страна на служителите им, MAS няма да се поколебае да предприеме твърди действия“.
В доклада си регулаторът посочва, че е открил „недостатъци“ в начина, по който финансовите институции са правили оценки на риска от пране на пари за нови клиенти, как са потвърждавали източниците на авоарите им и как са обработвали трансакциите, определяни като „подозрителни“ от собствените им системи.
„Креди Сюис“, която бе погълната от „Ю Би Ес“ през март 2023-а, е с най-голяма глоба от 5.8 млн. синг. долара, „Ю Би Ес“ е ужилена с 3 млн. синг. долара, а „Ситибанк“ – с 2.6 милиона. Другите глобени с по над 1 млн. синг. долара банки са „Юлиус Бер“, „Ел Джи Ти банк“ и „Юнайтид оувърсийз банк“ (UOB). Брокерската фирма UOB Kay Hian, мениджърът на активи Blue Ocean Invest и компанията за доверителни услуги и управление на средства Trident Trust Company Singapore са наказани, съответно с 2.85, 2.4 и 1.8 милиона синг. долара.
Регулаторът посочи и имената на изпълнителните директори и мениджърите за връзки в UOB и други по-дребни институции за проблеми, между които пропуски да установят източниците на личните състояния на потребителите. Четирима са получили забрана да осъществяват дейности, регулирани от MAS.
Всичките глобени са признали и приемат констатациите на MAS по отношение на идентифицираните области, които трябва да се подобрят и твърдят, че са сътрудничили изцяло на надзорника по време на процеса на разследване.
Казусът е за конфискувани активи за над 3 млрд. синг долара (2.2 млрд. щ. долара) след като 10 чужденци бяха арестувани при поредица от едновременни акции през август 2023-а. Те бяха осъдени да лежат в затвора между 13 и 17 месеца, а след като са излежали присъдите си са били депортирани и са получили забрана да влизат в Сингапур.
Престъпниците са държали пари, спечелени от задгранични измами и онлайн хазарт в банкови сметки в града държава и са вложили част от тях в недвижими имоти, коли, накити и ръчни чанти.
През август 2024-а Сингапур повдигна обвинения срещу двама бивши банкери от „Ситибанк“ и „Юлиус Бер“ за подпряване на докувенти за заеми и данъци за перачите на пари. А през юни правителството посочи сингапурския банков сектор като източник на най-висок риск от пране на пари на острова.