Неотдавнашното напрежение в Близкия изток е поредното напомняне за опасностите за жизнено важните доставки на изкуствени торове от конфликтния район. Почти 50% от глобалните пратки на урея – тор на азотна основа, на който разчитат фермерите, за да отгледат богата зърнена реколта и други важни култури, идват от Близкия изток, посочва в проучване старши анализаторът на „Рабобанк“ Самюел Тейлър.
Последната ескалация на насилието между Израел и Иран увеличи тревогите за потенциално затваряне на Ормузкия проток – стратегически канал за износ. И макар че подобен сценарий не е вероятен за момента, „не можем да приемем за даденост колко концентрирани са някои от тези производствени и продоволствени вериги“, коментира в интервю Тейлър. И допълва, че „тези напомняния, изглежда, се получават на годишна база“.
Последният гоям геополитически шок за цените и наличието на хранителни вещества за културите – нахлуването на Русия в Украйна през 2022-а – беше последвано от необуздана инфлация на храните и сериозен натиск върху селските стопани. Пазарът на изкуствени торове през последните пет години преживя екстремни ценови колебания заради пораженията върху веригата за доставки от глобалната пандемия от КОВИД-19 и скока на котировките на европейския природен газ – основна суровина за повечето азотни торове.
Най-едрите световни земеделски производители Бразилия и Индия са особено силно зависими от световните пазари на торове. Бразилия, която произвежда две реколти от царевица годишно, внася над 90% от необходимата за земеделската култура урея, чийто цени се повишиха в южноамериканската страна през тази седмица заради напрежението в Близкия изток.
В Съединените щати най-активното време за торене за текущия сезон е отминало, но само след няколко месеца фермерите ще започнат есенното наторяване за следващия сезон. И за тях Тейлър не очаква низходяща ценова корекция. Банкерът предупреждава за „инфлация на себестойността на разходите през 2026 година“.
