Необичайните климатични явления са свързани пряко с краткосрочни скокове на цените на базови храни – от картофите във Великобритания до лука в Индия – показва проучване, проведено от екип от международни учени под ръководството на Суперкомпютърния център на Барселона – Centro Nacional de Supercomputacion (BSC), публикувано на 21 юли. Изследването свързва директно десетки екстремни климатични условия с резки покачвания на цените на храните и подчертава растящата уязвимост на хранителните системи от шокове от околната среда.
Предишни анализи изучаваха как високите температури, причинили намаляващи добиви и недостиг на предлагане, подхранват общата хранителна ценова инфлация в дългосрочен план. Последното проучване обаче показва, че специфични хранителни стоки са подложени на много по-остри краткотрайни ценови взривове, качващи инфлацията.
Например цената на зехтина в Европа скочи с 50% през миналата година след продължителни засушавания в Южна Испания през 2022-ра и 2023-та. В Индия горещата вълна е тласнала нагоре цените на лука с 89%, а южнокорейското зеле е поскъпнало със 79% след рекордно горещото лято в страната.
В Япония оризът се е повишил с 48% през септември 2024-та след августовската гореща вълна в региона, а в Китай цените на зеленчуците са се качили с 30 процента. В щатите Калифорния и Аризона зеленчуците са поскъпнали с 80% през ноември 2022-ра след сериозни суши в западната част на страната.
Голяма част от природните явления зад тези ценови подскоци „са абсолютно без прецеденти от историческа гледна точка“, подчертава ръководителят на авторския екип Максимилиан Коц от BSC. Той подчертава, че температурите са били „далеч извън границите, очаквани при стабилен климат, които не са повлияни от човешките емисии“.
Изследването констатира, че ударното поскъпване на храните често е следвало с едва няколко месеца екстремните метеорологични условия – модел, който, според учените, вероятно ще става по-обичаен със засилването на климатичните промени.
„Знаем, че екстремните промени на времето вече са станали по-интензивни и по-чести отколкото преди 30-40 години и очакваме това да продължи докато парниковите емисии продължат да се увеличават“, отбелязва Коц. И допълва, че ако хранителната система „продължава да отговаря по същия начин, както наблюдавания неотдавна, трябва да очакваме да се случат същите неща (от гледна точка на цените на храните), при това вероятно по по-екстремни и по-непредсказуеми начини“.
Хранителните ценови скокове се разпространяват от отделни региони по целия свят чрез търговския обмен, заключават учените. Например във Великобритания, разходите за шоколад са се повишили след трикратния ръст на цените на какаото, последвал засушаванията и екстремните горещини в Гана и Кот д’Ивоар.
Пазарните спекулации и „лошите политики“ пък често увеличават въздействието на свързаните с климатичните промени поскъпвания на хранителните стоки, твърди Радж Пател от Университета в Тексас, който не е участвал в ръководеното от BSC проучване. Той припомня, че когато горещото време в Русия е причинило пожари и е качило цените на пшеницата през 2010-та, Москва е наложила ембарго на износа, „изстреляло глобалните цени на житото до небесата“. И е сред причините, довели до хлебните бунтове дори в Мозамбик. Пател обръща внимание, че „значението на ценовата инфлация на храната е политическо и винаги е било такова“.
Държави като Обединеното кралство, които зависят във висока степен от вноса на хранителни стоки, са особено уязвими на климатичните шокове зад граница, твърди съавторката на изследването Ан Тейлър – изпълнителен иректор на базираната на Острова Фондация по храните (Food Foundation).
Анализът повдига въпроси и за централните банки, защото стойностите на хранителните продукти застрашават усилията на банкерите да контролират общата инфлация, особено в развиващите се икономики, където храните формират голям дял от потребителските цени.
„Тези ненормално високи температури засягат директно общите инфлационни равнища и основните двигатели са храните“, посочва Коц.
През миналата седмица „Банк ъф Ингланд“ отчете изненадващ ръст на инфлацията във Великобритания – до най-високите за последните 18 месеца 3.6% през юни, дължащ се отчасти и на поскъпващите хранителни артикули.
Анализът на BSC установява също, че когато разходите растат по-бедните домакинства са склонни да ядат по-малко и в повечето случаи – по-питателни храни, изключвайки плодовете и зеленчуците. Което прави тези полезни хранителни продукти „много уязвими на ръста на цените“, подчертава Тейлър.
