В разгара на летния сезон, когато слънцето безмилостно изгаря земята и всичко кипи из равните полета, ставаме свидетели на опустошителни пожари и не само в буквалния смисъл на думата.
Пожарите се разрастват и огънят не познава граници, досущ като тълкуванията на Марк Тулий Цицерон (римски държавник и прочут оратор), който заявя, че необузданите отклонения на духа водят до злощастен край.
И както често се случва (не само в Рим) – обвинения се разменят тихо или наум, заговорите следват своята непринудена поквареност, а историята заглъхва, като ехо в пустиня.
Такъв бе и нашият случай, опиращ се на една проста спогодба от 1964 г., която впоследствие се оказа доста сериозен въпрос за нашите управници. Ставаше въпрос за – Спогодба за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция, която изтече юли миналата година и бе възобновена за още 5 години. И не, проблемът не беше в количеството вода, което предоставяме на нашите съседи, а в институционалния хаос, покрай темата.
И понеже повдигнахме въпроса за пожарите в страната, нека се фокусираме първо върху това защо
продължаваме да предоставяме вода на Гърция,
при положение че земята ни гори и множество населени места остават без вода, когато най-много се нуждаят от нея?
Нека започнем оттам, че в тези 5 години, в които България ще продължи да предоставя вода от река Арда за напояване на гръцки земи, тя ще получава в замяна електроенергия. Тази спекулация, че предоставяме нещо “безплатно” e разбита!
Но тук се появява и голямото разминаване, което отново не касае водите на река Арда. Ако трябва да сравним нуждата от вода или електроенергия, естествено, че водата ще вземе надмощие. Особено в летния сезон.
И какво от това,
при положение че тази вода не може да достигне до хората?
Причината за това е липса на инфраструктура, която да подпомогне пренасочването на водата за питейни или земеделски нужди на други области в България. А лошото управление на водните ресурси, остарялата, некачествена и неефективна инфраструктура води до огромни загуби на вода – една от основните причини
в момента 57 общини да са на воден режим,
т. е. поуката е, че Баш майсторът пак не си е свършил работата.
И точно тук е моментът да се върнем назад и да видим какво не се е свършило в тези 60 години (от 1964 г. до 2024 г.), за да се намираме сега в тази апатично-плашеща ситуация?
Накратко за Спогодбата,
тя задължава България да освобождава 186 млн. куб. метра вода годишно
за срок от 60 години, като влиза в сила от 9 юли 1964 година. Всъщност това е репарационно задължение на България към Гърция след края на Втората световна война, касаещо река Арда. Дотук нищо ново…
Но този
междуправителствен пакт не се изчерпва само с водата.
В чл. 5 се пише още, че: “Двете страни вземат под внимание взаимните изгоди за по-нататъшното развитие на тяхната икономика, произтичащи от следните, сключени на днешна дата, Спогодби:
1) Спогодба за сътрудничество при използуване на водите на реките, протичащи през териториите на двете страни;
2) Дългосрочна търговска спогодба и Спогодба за плащания;
3) Спогодба за подобряване на ж.п. превози;
4) Спогодба за мореплаване;
5) Спогодба за установяване на директен въздушен път (AIRWAY) София – Атина и Спогодба за редовни търговски въздушни линии;
6) Спогодба за пощенските съобщения и далекосъобщенията;
7) Спогодба за шосейни превози на стоки и пътници;
8) Спогодба по туризма и
9) Митническа спогодба.
Но в нашия случай ще акцентираме само на реките. Да,
замесена е и река Места, което прави България донор за своите съседи,
като всеки сам може да си даде сметка дали е изгодна тази позиция…
Както вече споменахме по силата на споразумението за репарации от Втората световна война от 1964 г. насам, водата от Арда се влива свободно в 20 000 хектара от равнината на Еврос. Освен водата от Арда обаче, Гърция използва и тази от река Места.
За Места е подписана междуправителствена спогодба, която е в сила от 1996 г. със срок на действие до 2031 година. Обаче за разлика от река Арда,
гръцката страна е изградила язовир за регулиране на оттока само за Места.
И какво се получава – две реки, едната, от която има отделно подписана спогодба, а за другата няма изграден язовир, който да задържа подаваните количества вода. Инак казано – проблемът не е в количество предоставена вода (България в това отношение е преизпълнила своята “мисия”), а в безхаберното отношение на Гърция към този жест, който ще продължи и през следващите 5 години.
А какво остава за река Места в крайна сметка?
В няколко интервюта
бившият заместник-министър на околната среда и водите Любка Качакова
споделя, че в момента България използва не повече от 10% от реката.
“България поема ангажимент за 35 години да предоставя 29% от средния годишен отток на реката на база, забележете, милиард и половина кубически метра вода, който е изчислен на база оттока на река места за периода 1935-1970 година. Вътре в спогодбата е записано, че този милиард и половина трябва да бъде актуализиран в рамките на три години от подписването на спогодбата, защото в момента, в който ние подписваме тази спогодба, всички наши проекти по поречието, които са разработвани от 60-те години до 1995 година се замразяват…”, допълва тя в свое интервю за БНТ.
Ето къде е разковничето, а
положението се доближава до израза “Залудо работи, залудо не стой”,
което важи за Гърция, понеже докато сме предоставяли вода, те (без извинение) са си бъркали в носа.
Това, разбира се, не засяга сегашните проблеми с безводието и пожарите в родината ни, за които ние сме си виновни. Виновни в своята
прекалена вежливост и нехайство по вътрешните процеси
в страната, засягащи безводието.
За съжаление, нашите политици не си дават сметката, че в стар геран се не плюе, тъй като не знаем кога ще пием вода от него. Просто махаме с ръка и отдаваме от сърце, но за да дадеш, първо трябва нещо да съградиш.
Историята може да е неудобна, но тя е и напомняне: когато пламне пожарът, не само горите изгарят, но и ценностите. Тя трябва да се помни, иначе ще я чуваме само през дима на следващото лято. Не само в буквален смисъл…
Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле, … им майката на другите
и гледай ти да си добре.
… им майката на другите
и в себе си утеха намери.
И ако в себе си утеха не намериш,
… си майката и ти!
Оставям (…) за широкото въображение на читателя, а тези, които са чели “Поетът с ватенката” (Пеньо Пенев), знаят за какво става предвид.
