Новите реципрочни митнически ставки на американския президент Доналд Тръмп влизат в сила в полунощ на 7 август във Вашингтон, качвайки налозите на вноса в Съединените щати до най-високите им равнища от век насам. Стартираната от Тръмп нова епоха на търговско съперничество се случва въпреки неистовото лобиране на световните столици за избягване на митата – гвоздеят на икономическата програма на Тръмп, след изтичането на седемдневния гратисен период от обявяването на последната версия на режима през миналата седмица. Швейцарският президент Карин Келер-Зутер отлетя за вкъщи от Вашингтон на 6 август, след като се провали в последен опит да понижи най-високата сред развитите държави ставка от 39 процента. Тайван – ключов износител на чипове, също не успя да намали 20-процентния си налог. А наложените допълнително 25% върху износа на Индия заради продължаващите покупки на руски петрол са поредното доказателство, че Тръмп е готов да използва търговската война за постигане на геополитически цели. Този наказателен налог качва общия размер на индийското обмитяване до 50%, които заплашват да отнемат до 1.1% от БВП на страната в средносрочен план.
Новият митнически режим последва месеци на заплахи и обрати в стремежа на Белия дом да преструктурира международната търговска система, развивана в продължение на десетилетия.
Реципрочнитемита ще повишат налозите дори за икономики с нови търговски споразумения със Съединените щати, включително Европейския съюз и Япония. Китай, най-големият износител в света, е отделен случай – примирието му в търговската война с Вашингтон приключва на 12 август и периодично се появяват съобщения за напредък. Докато високите нови ставки за Канада – партньор на американците в северноамериканската търговска група – вече влязоха в сила.
Тръмп обеща също да обяви нови налози за фармацевтични продукти, потребителска електроника и други сектори, които са освободени от реципрочните мита. Той посочи на 6 август, че ще удари вноса на чипове със 100-процентна ставка и също загатна за възможността да изключи от облагане компании, които са инвестирали в Съединените щати.
Въпреки че новите реципрочни ставки са далеч по-ниски от обявените на 2 април – в „Деня на освобождението“, те качват ефективните американски мита до най-високото равнище от десетилетия насам. Най-потърпевша сред развитите държави е Швейцария със своите 39%, които влизат в сила за износа на фармацевтични продукти, благородни метали и часовници. Келер-Зутер направи и невъзможното, за да свали размера на митата. Тя се срещна с държавния секретар на САЩ Марко Рубио по време на пътуването си до Вашингтон тази седмица, но не и с търговския представител Джеймисън Гриър или министъра на търговията Хауърд Лътник, водили търговските преговори. Берн се надяваше на минималните 10%, но американски служител заяви, че преговарящите на Тръмп не са се съгласили.
Търговските партньори на Вашингтон сега се подготвят за прилагането на новия режим, но не са сигурни дали президентът е отворен за договаряне на споразумения за смекчаване на митата. Тръмп се похвали, че налозите му ще привлекат трилиони долари за Америка и че търговските му сделки правят Съединените щати „отново богата страна“.
Независимата група за икономически проучвания Pantheon Macroeconomics посочи през тази седмица, че американците са събрали около 30 милиарда долара мита и акцизи през юли срещу около 8 милиарда долара средно на месец през 2024 година.
Някои стоки все още ще могат да влязат в Съединените щати без да задействат по-високата ставка. По информация на Службата за митническа и гранична защита, публикувано през седмицата, стоките, оформени документално през американската митница от 00.01 ч. на 7 август ще подлежат на по-високите мита. Докато онези, които вече са на път за САЩ преди 00:01 ч. източно време в четвъртък и които пристигат до 5 октомври, няма да подлежат на новите мита.
Лин Фишер Фокс – адвокат от Arnold & Porter и бивш американски търговски служител – заяви, че според правилата, стоките, пристигащи със самолет, камион или влак на или след 7 август, ще се обмитяват с високите ставки. Те могат да включват въздушен превоз на товари, напускащи Швейцария на 7 август и пристигащи в САЩ в същия ден, каза тя. Докато изпратените от по-далечни места, като например Азия, може да плащат по-ниски ставки до 5 октомври, при условие че са на последния етап от пътуването си преди 7 август.
Кумулативните мита, които са по-високи не само за индийския износ, но и за експортни конкуренти като Виетнам и Китай, може да намали изходящите доставки за Съединените щати с 60% и да намали БВП с около един процент, според оценки на икономическия екип на агенция „Блумбърг“.
Централната банка на Индия прогнозира, че БВП на страната ще се увеличи с 6,5% през фискалната 2026 г., колкото и през 2024-а и много под средния растеж от 8% преди това.
Според анализатори, общият ефект върху БВП може да бъде дори по-голям – 1.1% в средносрочен план, след като бъдат обявени митата за сектори като фармацевтиката и електрониката. Те смятат, че новите мита ще влязат в сила след 21 дни, като ще засегнат износа от трудоемки сектори като скъпоценни камъни и бижута, текстил и обувки, потенциално спирайки бизнеса с тези стоки.
Очаква се ходът, който Ню Делхи определи като „несправедлив и неоправдан, да принуди Индия да търси активно алтернативни пазари.
Сонал Варма и Ауродип Нанди – икономисти в Nomura Holdings, заявиха, че 50% мито ще бъде подобно на „търговско ембарго и ще доведе до внезапно спиране на засегнатите експортни продукти“.
Съединените щати са най-големият експортен пазар на Индия, като изнесените стоки за него имат близо една пета дял в общия експорт. Текущите и капиталовите потоци на страната също ще попаднат под натиск и може да се наложи централната банка на страната да се намеси в подкрепа на индийската рупия, която се търгува в близост до най-ниските си котировки към зелените пари.
„Ситигруп“ оценява риска за спад на годишния растеж с 0.6-0.8 процента. Правителството обаче не очаква щетите да са толкова сериозни и посочва и алтернативни потенциални възможности за износ – Южна Азия, Африка и Латинска Америка като потенциални пазари.
Индийската централна банка също може да помогне с две лихвени намаления от по 25 базови пункта всяко. Федералното правителство пък, от совя страна, вероятно ще спре фискалната консолидация и ще увеличи капиталовите разходи, за да подкрепи вътрешното търсене, според стратези на „Морган Стенли“.
