Малките американски фирми, създали повече от половината работни места в Съединените щати през последните години, се борят да се настроят към новите мита на президента Доналд Тръмп и да се справят с нарастващите финансови ограничения, които ги смазват с по-високите разходи за внос. Въведените през миналата седмица специфични митнически налози за отделните държави, вариращи от 10% до 50%, се оказаха с притурки: допълнителна бюрокрация, наложена от Митническата и гранична защита на САЩ, и необходимост от увеличаване на митническите облигации – обезпечения, които компаниите трябва да купуват от доставчици на гаранции като уверения че правителството ще получава своите приходи от мита, други данъци и евентуални санкции.
Едрите фирми в повечето случаи имат вътрешни ресурси за справяне с подобни административни промени и разходи, но съобразяването и прогнозирането на новия митнически режим е пунктът, „в който по-малките фирми действително се борят“, посочва Ерин Уилямсън – вицепрезидент на направлението за митническо посредничество в Съединените щати в Geodis, водеща световна логистична фирма, базирана в Льовалоа-Пере, Франция. Защото нямат вътрешна група за съобразяване с наредбите или инфраструктура, на която да разчитат и да определят въздействието върху тях.
Американската търговска камара изчисли през този месец, че в страната има около 236 000 малки предприятия вносители – с персонал под 500 служители. Стоките, които са закупили от чужбина, са били на стойност над 868 милиарда долара през 2023 година.
Въз основа на оценка преди влизането в сила на митата на Тръмп на 7 август, комбинираният годишен митнически удар върху тези компании е 202 милиарда долара, според камарата. Което се равнява на около 856 000 долара на фирма годишно.
До края на юни бизнесът в Съединените щати пое повече от половината от разходите за митата на Тръмп, а останалата част е аебсорбирана от чуждестранни износители и американски потребители, според анализ на икономисти от „Голдмън Сакс“, публикуван на 10 август. През следващите месеци тежестта ще се измести от вносителите и делът, поет от потребителите, ще нарасне до 67%, се казва още в него.
Докато това се случи, Националната федерация на търговците на дребно (NRF) приглася на опасенията на Американската камара, публикувайки на уебсайта си поредица от истории за предприемачи, които се притесняват, че няма да могат да издържат на плана на Тръмп за прекрояване на световната търговска система чрез митнически бариери.
„Малките предприятия най-вече се борят да останат в бизнеса“, каза вицепрезидентът на NRF, отговарящ за веригата за доставки и митническата политика Джонатан Голд в изявление през миналата седмица.
NRF и консултантската компания за международна търговия Hackett Associates публикуваха месечна прогноза в своя Global Port Tracker, която прогнозира рязък спад на вноса в Съединените щати от септември нататък след печалбите през първото полугодие. Обратът произтича от „подхода на Вашингтон ту да налага мита, ту да ги оставя на пауза“, смята основателят на Hackett Associates Бен Хакет.
Говорителят на Белия дом Куш Десай заяви, че американските предприятия, малки и големи, „са отстранени несправедливо от чуждестранните пазари в продължение на десетилетия поради едностранчиви споразумения за „свободна“ търговия, които оставиха американските сектори и работници на заден план“. Десай обясни, че Тръмп е използвал мита и икономически лостове, „за да пренапише правилата на световната търговия и да осигури по-справедлив достъп за американския промишлен и селскостопански износ до страни с общ БВП от 32 трилиона долара и население от 1.2 млрд. души“.
За американските предприятия обаче не са важни само по-високите митнически ставки, които плащат, „а оперативните смущения и несигурността, които могат да произтекат от новите мерки“, коментира Джон Дентън, генерален секретар на Международната търговска камара.
„Дори мултинационалните компании със сложни функции за спазване на търговските правила се затрудняват да разберат каъв митнически налог ще се прилага за доставките, предвид сложната мрежа от мерки, които са в сила сега, както и продължаващата несигурност, обвиваща начина за прилагане на основните разпоредби“, каза Дентън.
Той призова администрацията на Тръмп да „даде по-ясни насоки за прилагането – особено за да се гарантира, че малките предприятия не са ощетени само от бюрокрацията“.
Липсата на яснота по отношение на т. нар. реципрочни мита на Тръмп вече пося объркване. Решение на Митническата и гранична служба на Съединените щати да обмитява някои видове внос на злато – обявено частно в писмо до швейцарска рафинерия на 31 юли и публикувано на 8 август, изпрати фючърсните контракти на златните кюлчета на борсата COMEX в Ню Йорк до рекордни висоти. След това цените се сринаха също толкова бързо, след като администрацията на Тръмп предположи, че вносът на слитъците все пак няма да бъде облаган с мита.
„Преди имахме доста проста търговска политика: Повечето държави имаха статут на най-облагодетелствана нация, така че имаше една и съща митническа ставка за почти всяка страна, а митниците имаха доста проста работа“, каза нобеловият лауреат Пол Кругман, професор в нюйоркския City University в интервю за телевизия „Блумбърг“. И допълни, че „това, което виждаме, е симптом на прекалено сложна за бюрократичната система търговска политика, с която се налага да се справим.“
