„Подкарахме я през просото, обаче сгазихме лука, затова решихме да си обираме крушите. Но все още сме на черешата.“ ( Народна задявка, която не е измислена специално за българските политици, но напълно важи за тях.)
Странни същества са българските политици. Дали от глупост или поради самозабравяне, те непрекъснато полагат усилия да унищожат и последните микроскопични останки от обществено доверие към тяхното съсловие и към институциите като цяло. Поредно доказателство бе скандалният финал на работата на парламента в последния ден преди ваканцията на депутатите. И без това спорният и като че ли нарочно окепазен списък на държавните имоти, които да бъдат извадени за продан „поради отпаднала необходимост“, бе прокаран по традиция в последните минути на работния ден и при сериозни съмнения за липса на кворум.
Както знаем, подобно пробутване на спорни (меко казано) решения се прави в последния момент преди лятната отпуска с надеждата, че хората са на почивка и няма да „скочат“, а докато дойде есента, нещата ще се позабравят. Но в дадения случай е много възможно
скандалът с държавните имоти да зададе тон
на предстоящата политическа есен, която се очаква да е напрегната и то поради причини, които бяха вече пряко свързани с въпросния скандал.
Първата от тези причини е вече очевидна за широката общественост. Освен вероятните сметки нещо да бъде харизано на свои хора евтиничко, ясно е, че бюджетът е във все по-трудно положение. Още при приемането му мнозина доказваха, че приходната му част е нереалистична, а разходната е раздута по различни съображения и няма да бъде орязана. При това положение въпросът бе
не дали, а кога проблемите ще избият наяве.
Тепърва състоянието на бюджета ще се превръща в основен и много болезнен политически въпрос. Някой ще трябва да понесе отговорност за тази шарлатания, което може би обяснява крайно нервните реакции на финансовия министър. При всяко положение, поведението както на правителството, така и на управляващите партии не разсея подозрението, че „разпродажбата на държавата“ се предприема от същите, които натъкмиха бюджета и сега се чудят как да го „вържат“.
Точно тук пък е връзката с втората болна тема – въвеждането на еврото. Основният мотив да бъде съставен и приет такъв неизпълним бюджет бе да се задържи (временно) нивото на инфлацията до изисквания праг. Наистина може да се спори дали е точно твърдението, че влошаването на публичните финанси и рязкото поскъпване са „заради еврото“, но трудно може да се отрече, че това се случва заради начина, по който управляващите форсираха този процес.
Предвид незаобиколимото обстоятелство, че мнозинството от българите виждат пряка причинно-следствена връзка между решението за въвеждане на европейската валута и поскъпването (не е важно дали такава наистина има),
този проблем не само няма да заглъхне, а ще се изостря
през идващия есенно-зимен сезон.
Няма съмнение, че опозиционните сили, колкото да са разединени и слаби, ще се опитат да се възползват от това обстоятелство, както и от грешките, които допускат управляващите. А поведението на управляващите показва, че там в момента основната грижа е кой ще опере пешкира. Това личи ясно от бързата размяна на топката на отговорността между правителството и парламента по въпроса за продажбата на държавните имоти „с отпаднала необходимост“.
Първо парламентът с приетите законови поправки се опита да прехвърли цялата отговорност на правителството, което означава главно на ГЕРБ. След острата реакция, преди всичко на президента, кабинетът върна топката обратно на парламента за одобрение, при това със съпроводително писмо, което
ясно посочва разпределението на отговорността.
И ако за правителството политическата отговорност е ясно адресирана към ГЕРБ, БСП и ИТН, то в парламентарното управляващо мнозинство участник (при това ключов) е ДПС „Ново начало“. Тук трябва да търсим основната причина за острата ответна реакция спрямо изявлението на президента, че „правителството на Пеевски и Борисов“ готви най-големия грабеж след 90-те години.
Описаните събития и процеси очертават вероятното есенно изостряне на отношенията в триъгълника на трите водещи политически фигури в момента – президента Румен Радев, Делян Пеевски и Бойко Борисов. Тук противопоставянето между първия (вкл. по рейтинг) в държавата и другите двама не е ново, но докато остава на терена на политическото говорене, то не представлява особена опасност за двамата, управляващи държавата. Но новото, ключово за развитието на политическите процеси, е усложняването на „играта“ между Пеевски и Борисов.
Използвайки формулировката „правителството на Пеевски и Борисов“ президентът сигурно е искал да жегне лидера на ГЕРБ в най-болната за него точка – уязвеното му его. Но
в тази закачка има доза истина.
В обществото все по-широко се налага виждането, че силният човек в управляващата конфигурация е именно Делян Пеевски. Това не е случайно, а се дължи в значителна степен на нарасналата всекидневна активност на структурите на „Новото начало“ по места, включително при решаването на реални проблеми на реални хора. (С какви ресурси е друг въпрос.) Като се допълни, че каквото поиска Пеевски от правителството, рано или късно го получава, се вижда, че лидерът на най-голямата управляваща партия не е този, който „кара влака“.
Освен това, с все по-голяма сила ще бъде поставян
традиционният за нашето общество въпрос
„Кой е виновен?“ (например, за бързото поскъпване). Разбира се, не е проблем отговорността да бъде стоварена на малките партньори, но те са малка залъгалка за надигащия се обществен гняв.
Предстои да видим как през есента ще се реализира модифицираната формула на тази отговорност: за неуспехите на правителството отговорност носи Борисов, а за „направеното за хората“ заслугата е на Пеевски. Това състезание ще е интересно, като имаме предвид характера и ресурсите на Пеевски и опита и инстинкта на Борисов.
