Бетонът – реална заплаха за най-големият дюнен комплекс у нас
Мераците на видните инвеститори, сдобили се чрез скандалните заменки от 2007 г. с огромни терени на територията на защитената местност „Камчийски пясъци“ нямат край и засищане. Те отново се опитват по съдебен път да се докопат до подходящо решение, което да им гарантира бъдещо бетониране в района.
Преди повече от година тогавашният министър на околната среда и водите Юлиян Попов възстанови статута на най-големия дюнен комплекс у нас „Камчийски пясъци“ като защитената местност. Това можеше да се случи години по-рано, но през 2006 г. заповедта за обособяването й бе обявена за нищожна с решение на Върховния административен съд (ВАС).
Последната заповед на министър Попов № РД-279 от 05 април 2024 г. на практика отсвири кандидат-бетонджиите. Собствениците на над 4000 декара заменени дюни и гори обаче
подеха битка анулирането й.
Пред ВАС те оспорват „законността“ на обявяването на защитената местност. Делото е заведено по жалба на скандално известните фирми-заменкаджии „Мет риъл истейт“ ЕАД, „Рийс Интернешънъл“ ЕАД, „Бета Форест“ ЕООД и „Мирта Инженеринг“ ЕООД, чиито сделки с държавата „Банкеръ“ е описал в детайли преди повече от 15 години.
Същите тези герои днес очакват съдът да бъде милостив заради „тегобите“ им и да вземе „подходящото“ за тях решение, което на практика ще определи съдбата на все още незастроените дюни и гори.
По този повод природозащитниците от гражданската инициатива „Зелени закони“ алармират, че един от най-красивите, диви и запазени плажове по българското Черноморие отново е в опасност. От Сдружение за изследователски практики вече са внесли своето искане съдът да потвърди статута на защитената местност и призовават всички, които желаят да се присъединят към делото в качеството си на граждани на Република България, защитаващи конституционните си права.
Покажете, че ви е грижа,
пише в искането. Природозащитниците подчертават, че „всеки, който има интерес и отношение към темата, може да поиска да бъде конституиран като заинтересована страна по делото. Нека покажем, че гражданите помним и за нас е важно да не губим ценни местообитания в името на частни интереси. Участвайки, ние ще подкрепим активно заповедта на МОСВ и запазването на местността – като дом на защитени видове и възможност за отдих в хармония с чистата природа.
На основание чл. 182, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), всеки заинтересован гражданин или организация има право да подаде молба за конституиране като страна в производството по административно дело № 10724/2024 г. по описа на Върховен административен съд, VI-то отделение“, се посочва в апела на сдружението.
Струва си да припомним
историята за завладяването
на това място, за което природозащитниците настояват, че е „с уникална природа, където реката среща морето, с пясъчни дюни, гори и биоразнообразие, което не се среща никъде другаде“.
Мераците за тази зона са от години. През 2005-та например правителството на Симеон Сакскобургготски изключи 1500 декара от плажната ивица в Община Долни Чифлик, землищата на селата Шкорпиловци и Долни Чифлик, част от която попада в границите на „Камчийски пясъци“. Със същото решение, в нарушение на Закона за защитените територии, Министерският съвет преобразува и собствеността върху тези имоти от изключителна държавна в частна държавна.
С решение № 7095 от 27 юни 2006-та тричленен състав на ВАС, воден от Андрей Икономов, пък определи, че заповедта за обявяване на защитената местност е нищожна – през 1980 г. тя била подписана от председателя на тогавашния Комитет по опазване на природната среда, а не от министъра на горите и горските ресурси, като според съда само последният е имал право да обявява нови защитени територии.
Освен че от „изключителна държавна собственост“ дюните станаха „държавна частна“, беше променен и начинът им на ползване –
от „морски плаж“ на „пасище 10 категория“.
Така дойде време на играчите, които днес жалят заповедта за защитената територия.
Свързаните помежду си „Бета форест“ ЕООД и „Мирта инженеринг“ ЕООД, през 2007 г. придобиват чрез заменки общо 2709 дка държавни гори в района на Камчийски пясъци. Въпреки че имотите са разположени на първа линия до морето и са част от проекта „Камчия парк“, държавата ги „преотстъпва“ на неизвестните по това време компании срещу 9 лв. за квадрат.
Според информацията в Имотния регистър в периода 2005-2007 г. ( преди заменките) и според съдебно-техническа експертиза по дело 452/2015 на Административен съд Велико Търново, неурегулираните земи в района на Шкорпиловци са продавани на цени от 60 до над 100 лв. за кв.м., сочеше още по онова време анализ на експертите от природозащитната организация „Зелени закони“. На това основание беше направен и извода, че само с тези две заменки държавата е предоставила на тези две фирми нерегламентирана помощ за близо 250 млн. лева.
Справка в Търговския регистър показва, че „Бета форест“ ЕООД и „Мирта инженеринг“ ЕООД са свързани с фирмите „Мет риъл истейт“ ЕАД, „Рийс интернешънъл“ ЕАД и „Интернешънъл спорт кампъни“ ЕООД, както и с австрийската „Мет Бетайлигунгсфервалтунг“ ГМБХ.
Към 2010 г. „Мет Бетайлигунгсфервалтунг“ ГМБХ е собственост на „Райфайзен банк“, но към 2019 г. вече е собственост на английската фирма „Reece Enterprises“ Limited, притежавана от 81-годишния Майк Рийс.
Заменки, но на земеделски земи, има и в полза на „Мет риъл истейт“ ЕАД, „Рийс интернешънъл“ ЕАД и „Интернешънъл спорт кампъни“ ЕООД, които в периода 2006-2008 г. придобиват други 4418 дка в района. А с договор за замяна на недвижими имоти РД51- 434 от 12 февруари 2007 г. между министъра на земеделието и горите Нихат Кабил и „Мет Риъл Истейт“ ЕАД 1015.265 декара дюни станаха частна собственост. Тази скандална заменка при оценка от 18 стотинки за кв.м. „Банкеръ“ описа още по онова време. (по темата има и питане на депутата от ПГ на Реформаторския блок проф. Вили Лилков до министъра на земеделието и храните Десислава Танева тогава )
Общо незаконната държавна помощ, предоставена чрез държавни гори и земи, разположени на обща площ 7127 дка, в района на Камчийски пясъци в полза на петте свързани фирми достига до зашеметяващите 700 милиона лева. И това обяснява страстта, с който те продължават да бранят „потенциала“ на собствеността си.
И отново се изправяме пред въпроса ВАС как ще се произнесе – като право или раздаване?
