Конституционният съд е сезиран за разпоредба в Закона за съдебната власт, даваща неограничена свобода при определянето на вещи лица. Искането до КС е на съдия Ваня Вълкадинова от Административен съд – Благоевград във връзка с недоволството на вещо лице, което не било назначено в продължение на 5 години по нито едно дело. Мъжът е със специалност „Съдебна компютърно-техническа експертиза“ и е вписан в списъка на специалисти, утвърден за района на окръжния съд в Благоевград, но все не му идвал редът да извърши такава.
Човекът започнал със сигнали до Министерството на правосъдието, Висшия съдебен съвет и Комисията за защита от дискриминация, но ударил навсякъде на камък, след което се обърнал към съда. Той пък сезира КС срещу текста на чл. 396, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ, която гласи: „Вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица“.
Съдия Вълкадинова посочва, че разпоредбата е ясна по своето съдържание, но има непосредствено отражение върху равенството пред закона и правото на труд, гарантирани от Конституцията и поради това се поставя въпросът за съвместимостта на тази разпоредба с основния закон. Проблемът е, че липсват каквито да е критерии за упражняване на това правомощие.
„Разпоредбата предоставя пълна свобода на възлагащия експертизата орган да избира вещо лице от предварително утвърдения списък, без да е обвързан от изискване за равномерно разпределение на делата между експертите от съответната област на знания и от обективни критерии за постигане на равномерно разпределение. Тази конструкция предоставя на назначаващия орган необосновано широка дискреция при определяне на конкретното вещо лице, без задължение за мотивиране на този избор и без възможност за съдебен контрол. Така, независимо от добросъвестността на назначаващия орган и от конкретните случаи, рискът за произвол е вграден в самата разпоредба на чл. 396, ал. 1, изр. 1 ЗСВ“, пише до КС Вълкадинова.
А най-същественото е, че съдийката стига докрай, посочвайки че атакуваната разпоредба има пряко отношение и към правото на справедлив съдебен процес, доколкото изборът на определени вещи лица по поръчковите дела става на корупционен принцип. Взета ли е поръчка по делото, назначава се това вещо лице, което гарантирано ще даде удобните за неизправната страна заключения, като схемите работят въз основа на задкулисни влияния и зависимости.
„Липсата на критерии за ограничаване на дискрецията на съда по чл. 396, ал. 1, изр. 1 ЗСВ представлява заплаха за обективното и безпристрастно осъществяване на функциите му, а тя от своя страна създава предпоставки за неравнопоставеност на страните, в ущърб на доверието в съда и в противоречие с чл. 121, ал. 1 КРБ“, добавя Вълкадинова. И подчертава, че атакуваната разпоредба е в потенциален конфликт с изискванията на чл. 117, ал. 2 от Конституцията, свързани с независимост, обективност и предвидимост на правосъдието.
