Най-големите икономики в света няма да имат достатъчно работници, за да стимулират растежа и да поддържат стабилни цени през следващите десетилетия, освен ако не привлекат повече чужденци, предупредиха шефовете на най-големите централни банки. На годишната среща на водещи политици в Джаксън Хол, щата Уайоминг, ръководителите на „Банк ъф Джъпен“, Европейската централна банка и „Банк ъф Ингланд“ подчертаха предизвикателствата пред икономическия растеж, породени от застаряващото население.
Председателят на „Банк ъф Джъпен“ Кадзуо Уеда заяви на годишния симпозиум на клона на Федералния резерв в Канзас сити, че бързо застаряващото общество в страната му е превърнало недостига на работна ръка в един от „най-належащите“ икономически проблеми на родината му. Уеда посочи, че въпреки че чуждестранните работници представляват само 3% от работната сила в Япония, на тях се дължи половината от наблюдаваното напоследък покачване на растежа на сектора. „По-нататъшните увеличения със сигурност ще изискват по-широка дискусия“, допълни банкерът.
В богатите икономики раждаемостта е на най-ниските равнища в исторически план, а хората живеят много по-дълго. Това е повишило така наречените коефициенти на зависимост, което означава, че много по-голям дял от населението вече не е в трудоспособна възраст. Без чуждестранна работна ръка, БВП на страни като Германия и Испания би намалял значително, а възстановяването би се натъкнало на сериозни трудности, което подчертава икономическото значение на имиграцията.
Шефката на ЕЦБ Кристин Лагард отбеляза, че притокът на чуждестранни работници ще играе „решаваща роля“ в противодействието на негативното въздействие на демографските тенденции върху икономическия растеж. Тя подчерта, че без чужденците еврозоната ще разполага с 3.4 милиона по-малко хора в трудоспособна възраст до 2040 година.
Пазарът на труда в блока на еврото премина през пандемията в „неочаквано добра форма“, отчасти благодарение на по-големия брой по-възрастни работници, но „още по-важно“ – поради нарастването на броя на влелите се в пазара на труда имигранти, каза Лагард. И допълни, че „въпреки че са имали само около 9% дял от общата работна сила през 2022 г., чужденците са отговорни за 50% от растежа през последните три години“, докато „без този принос условията на пазара на труда биха били по-тежки, а произведеният продукт – по-нисък.“
Дамата посочи Германия, където БВП би бил с около шест процента по-нисък без чуждестранни работници, и Испания, където възстановяването „дължи много“ на чуждестранната работна ръка. Лагард каза, че притокът на работници мигранти е помогнал на компаниите да разширят производството си, за да отговорят на скока в търсенето, последвал пандемичните стимули, облекчавайки ценовия натиск.
Тя отбеляза също, че и други фактори допринасят за устойчивостта, както следва: коригираните съобразно инфлацията заплати се понижават, компаниите запазват персонала си, вместо да съкращават работни места, и повече възрастни работници, навлизат на пазара на труда. Без по-големия брой възрастни хора, тя каза, нивото на безработица в еврозоната ще бъде 6.6% вместо сегашните 6.3 процента.
Управителят на „Банк ъф Ингланд“ Андрю Бейли заяви, че „силното“ предизвикателство, което демографските промени и намаляващата производителност представляват за икономиката на Обединеното кралство, не е било достатъчно подчертано. Привличането на работници за запълване на недостига на работна ръка ще бъде от съществено значение за поддържане на растежа през следващите десетилетия, смятат икономистите – въпреки нарастващия натиск на популизма и влошаването на обществените настроения относно имиграцията.
Централните банкери прогнозират, че застаряването на населението не само ще свие производството, но и рискува да повиши инфлацията, тъй като работниците ще могат да претендират за по-високи заплати в среда, където недостигът на опитен персонал и ресурси е широко разпространен.
До 2040 г. 40% от населението на Обединеното кралство ще бъде по-възрастно от стандартната трудоспособна възрастова група от 16 до 64 години, отбеляза Бейли. Островът е засегнат и от спад в нивата на участие на работната сила, обусловен от скока на броя на хората, определени като „дългосрочно болни“, и от значително намаление на работещите млади хора – два фактора, които банкерът предполага, че може да са взаимосвързани. Според него, психичното здраве е най-честата причина и това е „много тревожен развой на нещата“.
„Банк ъф Ингланд“ се съсредоточава „много по-силно върху [измерването] на пасивността (инертността)“ отколкото върху безработицата, каза Бейли. Но, същевременно призна, че участието на работната сила и причините за неговия спад в Обединеното кралство са по-трудни за измерване от данните за безработицата. Докато повече по-възрастни жени продължават да работят, същото не е валидно за мъжете, добави той.
Основната тема на тазгодишния симпозиум, организиран от клона на Федералния резерв на Канзас Сити, беше „Пазари на труда в преход: демография, производителност и макроикономическа политика“. Участниците се съгласиха, че застаряващото население и намаляващата раждаемост са структурни пречки, които не могат да бъдат решени само с паричната политика.
Въпросът за имиграцията е политически чувствителен в много страни, но централните банкери в Джаксън Хол подчертаха икономическите залози. С прогнози, показващи, че Европа може да загуби милиони хора в трудоспособна възраст до 2040 г. и че близо 40% от населението на Обединеното кралство ще бъде над трудоспособна възраст до същата година, натискът върху пазарите на труда се засилва.
С пренасянето на дебата в Джаксън Хол, паричните политици изпратиха послание, че миграцията вече не е просто политически или социален въпрос – тя се превръща в централен елемент от икономическата и паричната стратегия.
