От „Ново архитектурно наследство“ – инициатива, събираща експерти с цел проучване, популяризиране и стратегическо развитие на архитектурата, създадена след Втората световна война – алармираха, че сред над 4400 държавни имота, обявени през май 2025 г. за продан заради „отпаднала необходимост“ е и цялата бивша партийно-правителствена резиденция “Банкя”.
От „Ново архитектурно наследство“ поясняват, че през последните години те активно са работили по резиденция “Банкя” и смятат, че независимо от голямата й културна ценност, след като бъде продадена, има голяма вероятност тя да бъде разрушена.
Експертите критикуват район „Банкя“, откъдето според тях заблуждавали обществеността; критикуват и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНК), че бездействали и така били обезсмислили както усилията на „Ново архитектурно наследство“, така и тези на „Софияплан„, на група общински съветници на „Спаси София“, на архитекти от школата Шайо – Париж и на младите активисти от фондация „AfterPast“, които имали специална инициатива „The Residence / Резиденцията“.
С какво е ценна резиденция „Банкя“
От „Ново архитектурно наследство“ обясняват, че бившият правителствен балнеосанаториум в Банкя е уникална сграда от втората половина на ХХ век у нас. Тя е специфична вариация на следвоенния регионализиран модернизъм, проектирана е по поръчка на МВР – Управление безопасност и охрана (УБО) с главен проектант арх. Павел Николов („Главпроект“) и е завършена през 1977 година.
Резиденция „Банкя“ е сграда с много висока ценност. Архитектурният й образ е комбинация от видимия бетон на носещите конструктивни елементи, полуцилиндричните черупки на покривните покрития, разместените обеми на отделните блокове, играта със светлина и сянка от наслагването им и емоционалното въздействие на пластичните елементи по фасада и в интериор.
Първоначално тя е трябвало да бъде санаториум за заслужили дейци, но Тодор Живков я направил своя резиденция. През 1990 г. тя е предадена на новосъздадената Българска асоциация за туризъм и отдих, а после на Столичния народен съвет.
През 1992 г. общинският съвет на София дава 51% от имота на учреденото година по-рано дружество „Софийски голф и кънтри клуб“ заедно с фондация „Масако Оя“. От онзи момент нататък до 1999 г. в резиденцията живее японската милиардерка Масако Оя. Останалата й част работи като хотел. Той функционира до 2009 г., когато с решение на правителството управлението на резиденция „Банкя“ е прехвърлено на НСО, която да го използва за тренировъчен център. Службата ползва имота по-малко от година, след което сградата е предадена на областния управител.
Какво следва от 2010 година? Тъй като резиденцията не се поддържа, тя започва да се руши.
През 2021 г. резиденция „Банкя“ е предложена от „Ново архитектурно наследство“ и „Софияплан“ за статут на недвижима културна ценност от национално значение. За целта в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) бил внесен подробно попълнен фиш за предварителна оценка. Четири години по-късно резултат от експертното предложение няма.
През 2023 г. общинските съветници от групата на „Спаси София” предлагат общината да поиска от държавата да придобие безвъзмездно резиденцията в Банкя, която е публична държавна собственост. Мотивите са следните: комплексът е ценен архитектурен образец на следвоенния модернизъм, имотът се руши и е в риск, а паркът около него пустее.
„Спаси София“ предлагат, след като го придобие, Столичната община да го възстанови като „специализиран балнеоложки и конферентен център за профилактика и/или долекуване“. Те се аргументират с факта, че когато новата функция на даден културен обект, заплашен от унищожаване, е максимално близка до автентичната, тогава най-често културните ценности биват успешно опазени.
Малко след като „Спаси София“ представят идеята си – през април 2023 г. от ГЕРБ спират инициативата с мотива, че кметът на Банкя – Рангел Марков (също от ГЕРБ), не е запознат с него.
Марков обяснява, че към сградата има реституционни претенции, освен това не е проведено обществено обсъждане, а не на последно място ректорите на три университета (УНСС, НСА и ЛТУ) били изпратили в общината инвестиционни намерения, с които ясно изразявали желанието си да получат резиденцията за своя изнесена база. В резултат на това прехвърлянето на резиденция „Банкя“ на Столична община било спряно.
