Липсата на българско участие прави 3 март общоприемлива дата, защото няма облагодетелствани и пренебрегнати, смята Стефан Дечев
На 29 октомври от 19.00 ч. в книжарница “Умберто и Ко” на ул. Славянска 14, ще се състои представянето на новата книга на историка Стефан Дечев “Съединението срещу Задкулисието. Политика и Памет (1885-1998)“.
Противно на наивните представи, насаждани и от днешни политици, които на празника на Съединението говорят за някакво всенародно единство и загърбване на партийни различия, на практика в 1885 г. само една част от българската политическа класа води борбата за съединение.
На 6 септември 1885 г. от власт в Източна Румелия е свалена проруска власт, която година преди това е прокламирала съединение с руска помощ, но някога, в неопределено бъдеще. Защото Русия в този момент си имала други грижи. У управляващите елити няма усещане, че България може да има самостоятелна политика.
Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ историкът Стефан Дечев, бивш преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград и настоящ в НБУ.
Още от интервюто:
С какво 1998 г. е важна за историческата памет за Съединението?
Защо трябваше да минат 113 г., преди Съединението да бъде прогласено за официален празник?
Защо през годините 6 септември 1885 г. е била политически неудобна дата?
Какво е политическото съотношение в България в навечерието на Съединението?
Единение или разделение носи Съединението за българското общество?
Какво е противоречието между 6 септември 1885 г. и 6 септември 1944 г.?
Вижте първата част от интервюто със Стефан Дечев
