Асоциацията на организациите на българските работодатели категорично възрази срещу практиката от последните години проектът на държавния бюджет да се изпраща в последния момент, с часове за становища вместо разумни срокове.
В конкретния случай, едва в късните часове на 3 ноември те получили проектите на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 година.
Това не е държавническо поведение, а неглижиране на социалния диалог и ролята на социално-икономическите партньори. Дори цялата административна мощ на държавата (с 145 802 щатни бройки към 31.12.2024 г.) едва ли би подготвила качествени позиции в такива „часови“ рамки, подчертават от Асоциацията.
Те уточняват, че още на 16 септември, в качеството си на сдружение, осигуряващо заетост на около 82% от работещите в страната и създаващо 86% от брутната добавена стойност на икономиката ни, предложили среща с екипа на Министерство на финансите за преглед на изпълнението на държавния бюджет за 2025г. и за обсъждане на подготовката и основните параметри по бюджетната процедура за 2026 година.
Това предложение обаче било напълно игнорирано, с което практически им било отказано да водят разговори, въпреки обещанията на управляващите за предвидима бизнес среда, насърчаваща инвестиции и икономически растеж.
Предвид гореизложеното, стигаме до заключение, че абсурдно късите срокове (под 24 часа за заседание на Комисията по бюджетна политика и едва денонощие преди заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество) не са „техническа“ грешка, а съзнателно използван инструмент за заобикаляне на обществения дебат. Това е напълно неприемливо – единствено широката публичност и реалното обществено обсъждане могат да гарантират, че е направен поне опит за търсене на консенсус по въпроси, които засягат българския бизнес и българските граждани, отбелязват от Асоциацията на организациите на българските работодатели.
Те категорично се противопоставят на отказа от реформи и на липсата на мерки за ефективност на публичните разходи, както и на отстъплението от многократно заявения ангажимент за непромяна на данъчно-осигурителната система.
Според тях повишаването на осигурителните вноски с 2 процентни пункта (над 10% ръст на разхода за осигурителни вноски за фонд “Пенсии“) и двукратното увеличение на данъка върху дивидента са действия в обратната посока и ще предизвикат верига от необратими процеси: отлив на инвестиции, нарастване на сивата икономика, влошаване на конкурентоспособността на икономиката, ръст на инфлацията, забавяне на икономическия растеж и в крайна сметка ще ерозират приходите в бюджета, вместо да ги стабилизират.
