Постоянна мярка „Задържане под стража“ иска прокуратурата за бившия член на управителния съвет „Автомагистрали“ Филип Маркулиев. Ексшефът на държавното дружество стана за резил в неделя, когато потроши при шофиране с висока скорост 6 паркирани автомобила на столичния бул. „Витоша“. Очевидци заявиха пред медиите, че се държал самонадеяно и арогантно пред полицаите, твърдейки че се движел с не повече от 50 км./ч., а кръвната проба отчете над 1,5 промила алкохол в кръвта.
Днес говорителят на Софийската районна прокуратура Николай Николаев обясни, че на Маркулиев са повдигнати обвинения за шофиране след употреба на алкохол и за причиняване на значителни имуществени вреди в резултат на нарушение на Закона за движение по пътищата. Стана ясно още, че при катастрофата Маркулиев е возел спътница, като двамата не са пострадали, а колата не е негова.
„С колко е била превишена скоростта, предстои да бъде решено от автотехническата експертиза, но самият механизъм и свидетелските показания свидетелстват, че скоростта не е била в рамките на допустимата“, каза Николаев с пояснението, че обвиняемият е с чисто съдебно минало. Представител на отдел „Пътна полиция“ поясни обаче, че Маркулиев е с множество нарушения на пътя за превишена скорост, по които са издадени фишове и са му наложени глоби. През 2018 г. била отнето дори за половин година шофьорската му книжка – също за употреба на алкохол.
Освен шеф в „Автомагистрали“ Маркулиев за малко не стана и изпълнителен директор на друго държавно мега предприятие – „Национална компания Железопътна инфраструктура“. Прехвърлянето му от едната на другата хранилка беше уредено през 2023 г., но пропадна в последния момент заради съпротива срещу назначаването на външен човек без познания за системата. Тогава стана ясно, че Маркулиев e човек на Васил Божков като член на борда на пътностроителната фирма „Булгаспътстрой“ АД, дъщерно дружество на НОВЕ Холдинг.
Преди да влезе в бизнеса Маркулиев се пробва и като писател „натуралист“ със сборника разкази „Между стените” . Според ресорни критици той описвал „социалната джунгла, в каквато се превърна българското общество“, имайки смелостта „да погледне там, където естетстващият литературен истаблишмънт не смее и да си помисли да погледне“. Героите му са окачествени като представители на социалното дъно – „странни типове, пропаднали хора, младежи, които блуждаят из живота“.
