За наука и култура у нас се говори предимно на Деня на будителите, след това темата рязко заглъхва. Тези сфери традиционно остават в периферията на политическите приоритети.
Проектобюджетът за 2026 г. само затвърждава усещането, че управляващите продължават да гледат на тях като на разходи, които лесно могат да бъдат пренебрегнати. Все се появяват по-спешни пера и никога не им идва редът.
Министърът на културата Мариан Бачев представи като успех факта, че делът за култура остава 0.5% от общия бюджет, а средствата номинално се увеличават с над 33 млн. евро. „Историческият първи евробюджет“ според него налага дисциплина и предпазливост. Зад този оптимистичен тон обаче прозира друга реалност, а именно, че процентът е същия, а нуждите са нараснали.
Номиналното увеличение звучи повече като утешителна фраза, отколкото като доказателство за реформа. В очите на творческите общности уверенията за „стабилност“ вече не впечатляват никого, а се възприемат като политическа формула за оправдаване на застоя.
Съюзът на артистите в България реагира остро и определи проектобюджета като неадекватен и непрозрачен. За организацията обещаните по-високи суми са поредната счетоводна маневра, наречена „увеличение“. Реалният ръст на практика е нулев.
Според бранша зад тези пари стои дълбоко усещане за системна криза, финансово задъхващи се институции, старомодни механизми за финансиране, липса на стратегия и почти пълно изчезване на публичния дебат за културата.
Федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“ също отправи критики към бюджета. Обещаното увеличение от 5% на заплатите в сектора беше определено като символично, защото там „заплатите сами по себе си са символични“.
В музеите средната заплата е около 1700 лева, което означава, че чистата сума, която получават е 1310 лв., а в библиотеките е още по-ниска. Работниците с десетилетия стаж получават суми, които едва покриват основните им разходи за живот.
Според федерацията искането им заплатата в сектора да не пада под 3000 лв. е по-скоро опит да се достигне минимален праг на професионално достойнство, отколкото опит за непремерен натиск.
На този фон науката изглежда по-добре финансирана, поне на пръв поглед. Разчетените средства за научни дейности през 2026 г. възлизат на 557 милиона евро, което е 0.46% от БВП при 0,4% година по-рано. Предвижда се увеличение на средствата за БАН и Селскостопанската академия, както и по-високи докторантски стипендии и по-добро заплащане за младите учени.
На хартия всичко изглежда като движение напред. Но зад числата има друга история. Зам.-председателят на „Продължаваме промяната“ Николай Денков подчерта, че бюджетът всъщност е намален с около 10 млн. лева спрямо 2025-та и то за едни от най-важните научни програми, включително за изучаване на Антарктида, за българистика, за участие в международните научни организации като ЦЕРН, конкурсите на Фонд „Научни изследвания“ и много други.
За Денков това не е просто счетоводно намаление, а политически сигнал, който се вписва в тенденцията образованието, науката и културата да се поставят в състояние на хроничен недостиг. Академикът дори постави политическа диагноза, че орязването на критичните сфери може да се превърне в инструмент за управление чрез бедност и страх. Думите му отразяват реална тревога, че няма изгледи скоро знанието и критичното мислене да станат част от държавните приоритети.
Творците, учените и част от опозицията виждат в новия бюджет отказ от развитие, стратегическо късогледство и дори потенциален източник на социално напрежение.
Критиките към бюджета обаче не се ограничават само до културата и науката.
Опозиционни депутати твърдят, че план-сметката е неизпълнима и че ще натовари държавата с нов дълг от около 60 млн. лв. на ден. Повишаването на данъците за пръв път от 2008 г. и силните секторни неравновесия – едни от тях са свръхфинансирани, дрги недофинансирани, могат да доведат до социална радикализация. Усещането, че бюджетът се „налага“, а не се обсъжда, допълнително подхранва общественото недоволство.
Финансовият министър Теменужка Петкова представи бюджета в телевизионно интервю на 23 ноември като опит да се сложи ред след четири години на политическо безвремие и популизъм. За нея ограниченията са неизбежни последици от хаоса в публичния сектор.
Така Бюджет 2026 се оказва разкъсан между два разказа. Управляващите го описват като разумен и стабилен, а също и като рамка, наложена от „реалностите“. А за критиците той е провал и в ущърб за гражданите и бизнеса.
При тези сблъсъци остава усещането, че именно сферите, които имат най-голям потенциал да издърпат обществото напред – културата, образованието и науката, отново се оказват в края на опашката. Властта в нашата страна продължава да отделя за тях символични проценти, далеч от европейските стандарти, които често достигат 1% от БВП за култура и около 2% за научни изследвания.
България отделя за култура около 0.5% от бюджета и под 0.5% от БВП за научни изследвания. Това не е просто статистическо сравнение, а показател как държавата гледа на собственото си бъдеще. Страните, които инвестират в интелекта, иновациите и духовността, винаги са по-богатите и по-успешни. Онези, които ги разглеждат като разходи, всъщност режат от собственото си развитие.
Въпросът, който остава, е прост, но задава посоката на цели десетилетия напред: каква държава иска да бъде България – такава, която инвестира в интелекта си, или която постоянно кърпи дупки и нагажда приоритетите си спрямо времето до следващите избори?
