С гласовете на депутатите от управляващото мнозинство (ГЕРБ-СДС, ДПС-„Ново начало“, БСП-„Обединена левица“, „Има такъв народ“, и двама, нечленуващи в парламентарни групи) парламентът прие на второ четене промените в Закона за публичните предприятия, с които се въвежда ролята на „служител по почтеност“. „Против“ гласуваха депутатите от „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ и малка част от ПП-ДБ, като по-голямата част от тях, както и депутатите от „Алианс за права и свободи“, гласуваха „Въздържал се“.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия бе внесен от Анна Александрова от ГЕРБ-СДС и група народни представители от управляващото мнозинство – БСП-„Обединена левица“ и „Има такъв народ“.
Причините за предлагането на законопроекта са продиктувани от необходимостта да се предприемат действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост, където е включена реформа „Противодействие на корупцията“, от компонент „Бизнес среда“, по който България е поела ангажимент да повиши почтеността в държавен тип предприятия, пише в мотивите към законопроекта.
Ето защо приетите днес промени предвиждат внедряването на Системи за управление на корупционния риск в държавните предприятия. Те ще обхващат подбора на висши служители, мерки за предотвратяване на конфликт на интереси, методология за оценка и контрол на корупционния риск, обучения по етика и почтеност на служителите и въвеждането на вече споменатия „служител по почтеност“.
Не на последно място публичните предприятия ще трябва да се съобразяват с Кодекса за етично поведение, който ще трябва да бъде приет от Агенцията за публичните предприятия и контрол. С гласуваните днес промени нейните функции ще се разширят, като тя ще бъде натоварена със задължението да приеме Системата за управление на корупционния риск и да следи за изпълнението й, както и ще трябва да приеме вече споменатия Кодекс за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия.
Приетите днес промени задължават публичните предприятия да оповестяват нефинансовата информация, като например отчети за оценка и контрол на корупционните рискове, като този тип данни ще трябва да бъдат включени в тримесечния междинен анализ на дейността и в годишния доклад за дейността на предприятието.
В 30-дневен срок след изтичането на всяко тримесечие и до 25 април на следващата година, публичните предприятия ще трябва да представят тримесечните и годишните доклади за дейността си на органа, упражняващ правата на държавата, и в Агенцията за публичните предприятия и контрол.
По време на дебатите по законопроекта Климен Шопов от „Възраждане“ обяви, че неговата парламентарна група няма да го подкрепи, но не защото няма корупция, а защото се налага като европейско изискване. При изказването си Шопов даде подробен пример за корупция в АЕЦ „Козлодуй“, но тъй като многократно сочеше като виновни фирми, свързани с управляващите, които наричаше „крадци“ и „престъпници“, председателят на парламента Рая Назарян му наложи наказание – забележка. Аргументът й бе, че депутатът Шопов не представлява българския съд и заради това не може да лепи етикети.
