„Хранителната верига е нарушена и ние имаме нужда да изчистим онова, което слагаме на нашата трапеза. Ние трябва да се храним осъзнато и трябва да разберем, че сме част от екосистемата и ако не вземем мерки, ще платим цена и тя е нашето здраве. Най-важното е за идните поколения да оставим едно послание – грижата за околната среда, за почвата и за средата – това ще означава дълголетие.“
Това сподели диетологът Стоян Петков пред „Банкеръ“ в отговор на въпроса какво е основното послание на конференцията, организирана от основания от него център Agaia „Предизвикателствата на новото време“.
Тя бе посветена храната, здравето и бъдещето, като при откриването й Петков призна не особено радостния факт, че до 2018 г. медицината и технологиите са помагали на човечеството да е по-дълголетно и по-здраво, но през последните години тенденцията се е обърнала и новите поколения ще живеят по-малко от нас.
Петков цитира резултати от изследвания, според които все по-сериозно намалява хранителната стойност на продуктите, която няма нищо общо с калориите, а с това дали нужните вещества стигат до клетките ни.
Тази хранителна стойност зависи от това дали плодовете или зеленчуците, които консумираме, са били достатъчно време огрени от светлина и са поели достатъчно ценни вещества от почвата. По този повод Петков коментира, че сезонът, в който ядем плодове или зеленчуци, има огромно значение. Заради това има сезонни плодове и продукти. Диетологът подчерта, че през лятото самият сезон подготвя тялото ни да консумираме определени продукти и да изхвърляме от тялото си веществата, които не са ни потребни.
Той не скри учудването си как през есента и зимата при него идват хора с определен здравословен проблем и настояват той да им препоръча салата, докато в тези сезони е времето на кореноплодните и кръстоцветните, които тъкмо в този период са най-полезни за организма.
В лекцията, която Стоян Петков изнесе пред препълнената зала в Гранд Хотел Милениум София, където се проведе конференцията, той отдели внимание и на вредните компоненти, които се съдържат в консумираните от нас хранителни продукти.
Това са кадмий (открит в цигари и шоколад, натрупващ се в в бъбреците и костите и пречещ на функционирането на цинк зависимите ензими, което рефлектира върху имунитета), олово (натрупван заради старите водопроводни тръби, изгорелите газове и кухненските съдове; той е невротоксин, който „симулира“, че е калций и пречи на развитието при децата), живак (съдържащ се в хищни риби и в индустриален дим, блокиращ серните групи, заради което човек не може да изхвърли отровните и вредни вещества от себе си при така наречените детокс процедури), никел (съдържащ се в ядки, копчета и бижута и причиняващ кожни проблеми като акне, дерматит); алуминий (срещащ се в огромни дози и съдържащ се в лекарства, козметика и алуминиево фолио, причиняващ по-висок оксидантен стрес и възпаления в цялото тяло); флуорид (срещащ се във водата, чая и пастата за зъби, вреден за костите и невротоксичен в големи дози).
По отношение на животинските продукти Стоян Петков акцентира, че най-важно е какво ядат въпросните животни. Той отбеляза, че е голямо предизвикателство да се повиши съдържанието на желязото и цинка в животинските продукти, което в последно време е изключително намалено, а без тези важни съставки няма тъканно изграждане, няма ензими, няма възможност за извеждане на отпадъците и за подхранване на имунната система.
В крайна сметка Стоян Петков призна, че днес сме с пълни кореми, около нас има изобилие от храна, но тя е с нищожна хранителна стойност и нашите клетки не получават необходимите им вещества, за да поддържат структурата си и да транспортират нужните им елементи като например антиоксиданти и различни ензими.
На най-базово ниво човек има нужда от 60 минерала, 16 витамина, 22 аминокиселини, както и от фосфолипиди, пигменти, ензими и не на последно място от микробиом, чиито представители Стоян Петков нарече „приятели“ или „юнаци“, имайки предвид, че това са микроорганизми, които живеят в човешкото тяло и му помагат по-добре да усвоява определени вещества.
Диетологът говори и за важността на циркадните ритми – за необходимостта да спим в покой – без синя светлина на екрани, при по-ниска температура – с цел организмът ни напълно да може да се възстанови. Той подчерта, че най-дълбоките фази на съня са преди полунощ, заради което препоръча по-ранно лягане и съответно събуждане в ранни зори с цел смогване с множеството задачи.
Стоян Петков неколкократно акцентира на необходимостта от следване на определен ритъм на активност и покой, отбелязвайки, че още от древността човекът е живеел по този начин и това далеч не е някаква приумица.
Марк Цеков от „Яблена натура„ също говори за по-консервативното отношение към живота – по-конкретно той препоръча да избираме традиционни за земята ни продукти – като ябълки и круши, чийто сортове са еволюирали в продължение на 200, 300 години на наша почва, срещайки се с различни болести, оцелявайки при всякакви студове.
Марк Цеков цитира академик Атанас Атанасов от БАН, който при представянето на новата си книга „Магия ли е българската храна“, говорил за това, че в една чаена лъжичка почва от българските ферми се съдържат над 1 трилион микроорганизми, което е доказателство за нейното богатство на хранителни елементи.
„В световен мащаб няма друга земя като българската, която в почвата си да има естествена популация на лактобацилус булгарикус„, подчерта Марк Цеков. Той обясни, че не става въпрос за нещо необяснимо – жените са си мили менчетата, в които са носили млякото, край реките. На тази практика се дължали и лечебните свойства на онзи тип аязмо край посещавани манастири.
Марк Цеков съжали, че у нас не си пазим уникалния лактобацилус булгарикус, който е високо оценяван на хиляди километри оттук – като например в Япония. Даде пример и как в момента се обсъжда проект за генератори срещу градушки със сребърен йодид, които ще бъдат разположени на много места в България и за които Цеков предполага, че има риск да унищожат уникалния ни микробиом, в който се съдържа и лактобацилус булгарикус.
Цеков обясни и какво точно означава микробиом – той се намира в радиус от 60 км от нас. Това означава, че онова, което е в стомаха ни, съвпада със съдържанието на въздуха и земята на радиус от 60 км от мястото, където живеем. Ето защо Цеков се обърна към феновете на годжи бери у нас, препоръчвайки им да го заменят с шипки от района, защото това ще е по-доброто решение за тяхното здраве. Шипките съдържат не по-малко витамини от годжи бери, но което е по-важно – те съответстват на микробиома им.
Инж. Тервел Боянов – биотехнолог и специализант в БАН по високомолекулни съединения – говори за негативните последици от свръхконсумацията на храна. Той призна, че колкото и шокиращо да звучи, всеки ден в нашето тяло се създават между стотици и хиляди ракови клетки, които могат да прераснат в нещо много сериозно и смъртоносно, но благодарение на нашата имунна система ние оставаме здрави и живи. Разбира се, има случаи, при които заради много сериозен срив на имунната система или заради свръхконсумация на храна, имунната ни система капитулира пред раковите клетки.
Боянов акцентира и на отрицателното въздействие на пластмасата, която е навсякъде около нас и при разграждането си неизменно попада в тялото ни, нанасяйки ни щети, включително причинявайки и безплодие.
След стряскащите наблюдения на инж. Тервел Боянов, Стоян Петков добави и още един не особено успокоителен факт – за здравето ни е много важно състоянието на храносмилателната ни система, а реално червата ни са с много тънки стени, изградени не от цял слой различни клетки, а само от една единствена. Заради това Петков обърна внимание колко е важна хигиената на хранене, при която не бива да допускаме вечер да преяждаме, при положение че в този период от денонощието метаболизмът ни е най-слаб.
Петков предложи и няколко решения на засегнатите по време на конференцията проблеми:
- по-малко токсични елементи на входа на организма ни, включително избиране на естествените материи на дрехите като коноп, лен, памук;
- използване на методи за почистване, като например озонатор, който извежда всички пестициди, хербициди и дори хормони от съмнителни хранителни животински продукти;
- храна с по-голяма хранителна плътност – жива, естествена, природосъобразна, но без да се изключват туршиите в сезоните, когато няма свежи плодове и зеленчуци;
- възстановяване на определен ритъм на циркадните цикли – регулярно лягане преди полунощ, имайки предвид, че най-дълбоките фази на съня са в 21 часа и в 21.30 часа;
- извеждане на вредните вещества от тялото, с най-мощен метод – потене в резултат на активно движение или на инфрачервени сауни;
- осъзнаване, че най-важният принци при желанието ни да водим здравословен начин на живот е създаването на навици, които да следваме и с които да даваме пример на децата си.
В края на конференцията от център Agaia представиха озонатори за почистване на водата, както и няколко полезни добавки.
Първата представлява естествен защитник на стомаха и червата, съдържа ензими, пробиотици и растителни екстракти, които помагат за разгражането и усвояването на храната и поставят основата на стабилното храносмилане.
Втората добавка активира чернодробните ензими, с цел детоксификацията на организма. Тя подпомага изхвърлянето на токсини, лекарства, метили и отпадъци от клетъчния метаболизъм.
Третата добавка възстановява достъпа на хранителните вещества до клетката, като освен това отключва и клетъчната енергия. Тя подобрява и чернодробната функция.
Последната – четвърта добавка – стабилизира клетъчното дишане, намалява окислителния стрес и подпомага възстановяването след различни натоварвания. Тя представлява комбинация от добавки, които предизвикват искра в митохондриите ни – които са и нашият източник на енергия.
От Agaia разкриха и философията си – тяхната цел е не да добавят постоянно нещо в допълнение към вече разработените добавки, а да накарат организма да си спомни как е функционирал естествено.
Друга част от философията им е да вярват в свързването и в обединяването на хората – за целта са създали платформата Agaia social, където може да откриете откъде да си поръчате български плодове и зеленчуци от производител, който ги отглежда при проверени условия. Те вярват и в подкрепата на добри каузи, като една от тях е центърът за деца със специални потребности – Proud of me, за който Стоян Петков призова, който желае, да дари средства, отбелязвайки, че познава хората, които работят в него.
Това бе само една малка част от акцентите по време на конференцията „Предизвикателствата на новото време“, организирана от център Agaia, но се надяваме, че тя отговаря на основното послание, за което говори Стоян Петков и което ще припомним: Най-важното е за идните поколения да оставим едно послание – грижата за околната среда, за почвата и за средата – това ще означава дълголетие.
