След триумфа на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заради сключването на търговски споразумения с Индия и Меркосур, екипът й се насочва към Австралия. До неотдавна Брюксел не бързаше да постига подобни сделки, като някои ги проточваше над две десетилетия, но завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом промени играта. Постоянните заплахи от по-високи мита и пренебрежителното отношение на администрацията му към Европа, тласнаха еврочиновниците към повишена активност.
Планираното посещение на Фон дер Лайен в Австралия този месец ще е опит за възстановяване на замразените търговски преговори с Канбера и задълбочаване на сътрудничеството в сферата на сигурността и отбраната. Според източници, запознати с преговорите, визитата се подготвя за края на месеца и ще последва участието на Фон дер Лайен в Мюнхенската конференция по сигурността, която ще се проведе между 13 и 15 февруари.
Междувременно следващата седмица в Брюксел е насрочена среща между еврокомисаря по търговията Марош Шефчович и австралийския министър на търговията Дон Фарел. Макар говорителят на Еврокомисията Олоф Гил да потвърди единствено тази среща, без да коментира директно визитата на Фон дер Лайен, сигналът от Брюксел е ясен – ЕС е решен да ускори диалога с Австралия, която определя като стратегически партньор със сходни интереси.
Търговските преговори между ЕС и Австралия се водят още от 2018 г., но се провалиха в края на 2023 г. заради остри разногласия около достъпа до европейския пазар за австралийски селскостопански продукти. Канбера обвини Брюксел, че не предлага достатъчни квоти за говеждо и овче месо, млечни продукти и захар.
От своя страна ЕС настоява Австралия да приеме ограниченията, свързани с географските означения за продукти като например фета и просеко, които европейските производители защитават като изключително свързани с конкретни региони.
Селското стопанство остава най-чувствителната тема в преговорите. Това се вижда и от силната съпротива, която срещна споразумението между ЕС и южноамериканския блок Меркосур. Европейските фермери се опасяват от нелоялна конкуренция и занижени екостандарти. По тази причина прогнозите са, че евентуален договор с Австралия също може да предизвика вътрешни политически спорове в Съюза.
Въпреки това стратегическите аргументи в полза на постигането на споразумение набират все по-голяма тежест. През декември 2025 г. страните от ЕС дадоха зелена светлина на Европейската комисия да договори отделно споразумение за сигурност и отбрана с Австралия. Подобен договор би се наредил до вече подписаните партньорства с Обединеното кралство, Канада и наскоро с Индия. За Брюксел това е ключов елемент от усилията за диверсификация на външните партньорства заради нарастващата геополитическа несигурност.
Икономическият залог също е значителен. Споразумение с Австралия би отворило на ЕС достъп до едни от най-големите световни запаси от стратегически минерали. Австралия е най-големият производител на литий в света и разполага с вторите по големина запаси от мед. Тези ресурси са критично важни за зеления преход, електрификацията и високотехнологичната индустрия.
В момента годишният стокообмен между ЕС и Австралия възлиза на около 100 млрд. австралийски долара (около 50 милиарда евро) и е почти колкото този между Австралия и САЩ, който е приблизително 110 млрд. австралийски долара. Вносът на стоки в ЕС от Австралия се състои главно от минерални и растителни продукти, а основният износ за Австралия е машини и уреди, транспортно оборудване и химикали.
Ако бъде постигнат компромис и Брюксел и Канбера подпишат споразумение, обменът между ЕС и Австралия със сигурност ще надмине този със САЩ. Най-големи ползи се очакват за сектори като машиностроене, селско стопанство, козметика, фармация, ИТ и възобновяеми енергийни източници, особено след отпадането сегашните регулаторни пречки.
Засега България остава слабо представена на австралийския пазар. Стокообменът между София и Канбера е под 100 млн. австралийски долара (около 50 млн. евро). Страната ни изнася машини, електротехника, готови изделия, а внася от Австралия предимно суровини, вино и специфични хранителни продукти.
Анализаторите твърдят, че променената глобална среда и разклатеният от Тръмп ред в Световната търговска организация дават допълнителен импулс за сделката. Митата на Вашингтон засилиха стремежа на ЕС да укрепи мрежата си от търговски споразумения.
В началото на годината Брюксел подписа ключово споразумение за свободна търговия с Индия, което ще се прилага от януари 2027 г., а паралелно актуализира и допълни договори с Нова Зеландия, Чили, Мексико, Япония, Канада, Сингапур и Виетнам. Затова не е учудващо, че Австралия се очертава като логичната следваща стъпка.
За Канбера сключването на търговско споразумение би осигурило безмитен достъп до 450 млн. потребители с високи доходи в ЕС и би могло да увеличи австралийския БВП с до 7.4 млрд. долара годишно до 2030 г., като дългосрочните прогнози сочат ръст от до 0.6% на реалния БВП.
За ЕС това би било още едно доказателство, че широките многостранни сделки остават възможни, дори когато светът се тресе от протекционизъм и геополитическо напрежение.
