Европейският парламент прие на 10 февруари годишния преглед на политиките на ЕЦБ и препоръките за 2026 г., след дебат с президента на банката Кристин Лагард. В документ се посочва, че независимостта на Европейската централна банка не е абстрактен институционален принцип, а фундамент на икономическата стабилност в Европейския съюз. По тази причина банката трябва да бъде свободна от политически натиск, за да изпълнява основното си задължение – поддържането на ценовата стабилност. В същото време депутатите подчертаха, че независимостта не означава изолация, а ЕЦБ трябва да остане прозрачна и ангажирана с обществения интерес.
Позицията на евродепутатите идва в чувствителен момент, в който независимостта на централните банки, включително на Федералния резерв на САЩ, е поставена под въпрос, а европейските институции показват солидарност с принципа на автономна парична политика.
Докладчикът по темата Йохан ван Овертвелд формулира това недвусмислено, като посочи, че историята е показвала, че пряката политическа намеса в работата на централните банки неизменно води до инфлация, финансова нестабилност и политически сътресения. По думите му паричната и финансовата стабилност са като водата и електричеството – осъзнаваме значението им едва когато ги няма.
Лагард пък подчерта, че подкрепата на Европейския парламент е ясен сигнал в момент, когато този принцип се оспорва в някои части на света. Но тя също призна, че независимостта върви ръка за ръка с отчетността и този баланс ще става все по-важен в следващите години.
Една от най-обсъжданите теми бе дигиталното евро. Парламентът признава, че въвеждането му е от съществено значение за укрепване на паричния суверенитет на ЕС, за намаляване на фрагментацията при плащанията на дребно и за подкрепа на целостта на единния пазар.
В свят, в който дигиталните разплащания се доминират от частни компании, често извън ЕС, рискът от нови форми на изключване за потребители и търговци е реален. Затова евродепутатите настояват ЕЦБ да засили наблюдението върху криптоактивите. В същото време те смятат, че парите в брой трябва да запазят своята роля. Дигитализацията не бива да означава маргинализиране на хората, които разчитат на кеш, нито създаване на зависимост от частни платежни структури.
По-критичен бе тонът по отношение на инфлацията. Според доклада на ЕП по-бързото връщане към ценовата стабилност е можело да бъде постигнато чрез по-решителни действия през периода на висока инфлация след пандемията. Този момент обаче е изпуснат и цените на храните и енергията се увеличиха рязко, като средно цената на едно хранене е с около една трета по-висока от нивата преди COVID.
Това удари най-силно домакинствата с ниски доходи. Макар инфлацията да се поуспокои в края на миналата година, рискът от ново повишение остава. Затова Европарламентът настоява всяко бъдещо облекчаване на паричната политика да бъде предпазливо, основано на данни и неизменно фокусирано върху ценовата стабилност.
Сериозни резерви се изразяват и към неконвенционалните мерки на ЕЦБ, особено програмите за изкупуване на активи. Те изиграха важна роля по време на кризите, но имат странични ефекти, като например изкривяване на пазарните ценови сигнали и заместване на частното междубанково кредитиране със схеми за краткосрочно финансиране от централната банка.
Според евродепутатите намаляването на баланса на ЕЦБ е твърде бавно. Затова те подкрепят постепенното прекратяване на закупуването на държавни облигации и намаляване на прякото участие на ЕЦБ на пазарите на ценни книжа. Те обаче признаха, че фискалната политика на правителствата често затруднява централната банка в усилията ѝ да се концентрира върху основните си задължения.
Силното в момента евро също има силен ефект. От една страна, по-слабият долар означава по-ниски цени на енергийните суровини за потребителите. Но от друга, Европа като най-голям износител в света страда от намалена конкурентоспособност на външни пазари, особено в САЩ, където силното евро и търговските мита натежават.
България вече участва пълноправно в процесите на еврозоната. На първото заседание на Управителния съвет на ЕЦБ след приемането ни като 21-ва членка беше решено основните лихви да останат без промяна. За българския бизнес това означава предвидимост и сигурност при обслужването на дълговете, тъй като много корпоративни кредити са обвързани с индекси, зависещи от лихвената политика на ЕЦБ. Стабилните лихви позволяват по-добро планиране на паричните потоци и инвестициите.
Интересен детайл е, че българският гуверньор на БНБ не е гласувал на това заседание поради системата на ротация. При 21 държави членки гуверньорите разполагат с 15 гласа, разпределени така, че петте най-големи икономики имат четири гласа, а останалите 16 държави – 11, като част от тях периодично не гласуват. Този модел бе наложен, за да се гарантира пропорционалност спрямо икономическата тежест. Въпреки временната липса на глас, България има пълни права и реално разполага с относително по-голяма тежест спрямо размера на икономиката си.
По-рано Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) даде на страната ни ясни препоръки – борба с корупцията, реформи в пенсионната система, подобряване на управлението на публичните компании и по-отговорна фискална политика.
Макар държавният ни дълг да е около 25% от БВП, прогнозите показват, че при сегашната траектория може да достигне 90% до 2050 г., като основния натиск идва от пенсионната система. Освен това увеличаването на дълга с 14 млрд. лв. през миналата година, при реална нужда от около 6 млрд., поставя въпроса за ефективността на публичните разходи.
В крайна сметка въпросът не е само дали сме част от еврозоната или дали ще станем член на „клуба на богатите“, а дали използваме тези членства, за да наложим дисциплина и стратегическо мислене. Неслучайно в документа, приет във вторник, се посочва, че без устойчива фискална политика и структурни реформи дори най-добрата парична политика не може да компенсира слабостите на националното управление.
