В България има поне десетина страхотни оператори, някои снимат успешно в чужбина, но сред всички се откроява Емил Христов (13 август 1956). Присъствието му в българското кино се свързва с темперамент и съмнения, с перфекционизъм и радикалност. И с опак характер. И с неизменното шалче. За броени години от дързък младок Емил Христов се превърна в звезден „биг бос”. Така киноведът Геновева Димитрова представя носителя на Наградата на София на 30-ия София Филм Фест.
Тя е поканена от организаторите на фестивала да подготви портрет на оператора Емил Христов, който ще бъде публикуван в каталога на 30-ия София Филм Фест.
Визуалният стил на Емил Христов се отличава с усет към светлината и драматургията. Eмблематичен е неговият операторски почерк с внимателно изградена атмосфера, силна визуална концепция и емоционална дълбочина в „Дом No 8“ (1986), „Аз, графинята“ (1989), „Неонови приказки“ (1992) „Закъсняло пълнолуние“ (1996), „Каръци“ (2015).
Работата му в „Дзифт“ (2008) се превръща в еталон за стилна черно-бяла кинематография в новата история на българското кино.
Със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008) получава международно признание и това е единственият български филм до момента, който достига до шортлиста за номинациите за „Оскар“ в категорията за международен филм.
През 2012 г. прави режисьорският си дебют в „Цветът на хамелеона“, екранизация по романа „Цинкограф“ на Владислав Тодоров, получил три приза на фестивала „Златна роза“, включително за най-добър филм.
Емил Христов има богат опит и в телевизионни продукции, музикални проекти
и рекламни кампании.
