Парламентарната правна комисия ще проведе извънредно заседание, на което ще обсъди президентското вето върху промените в Изборния кодекс. Днешното гласуване е от съществено значение не само за изборните правила, но и ще покаже дали все още има парламентарна подкрепа за ограничението до 20 избирателни секции в страни извън Европейския съюз. То ще бъде и сериозно изпитание за новия председател на БСП Крум Зарков.
Още в първото си интервю след избора си той заяви несъгласие със закона, въпреки че народни представители от БСП подкрепиха приемането му. Сега именно позицията на социалистите ще бъде решаваща за това дали ветото, наложено от Илияна Йотова, ще бъде успешно.
Държавният глава върна за ново обсъждане текстовете с аргумент, че е недопустимо да се ограничава основно политическо право на български граждани зад граница. „Където и да се намират, гражданите на България имат всички права и задължения по Конституция и държавата е длъжна да осигури равенство и при упражняването на избирателното право“, се казва в мотивите.
Промените в Изборния кодекс бяха приети по бързата процедура – само за осем дни, формално по инициатива на „Възраждане“, а окончателното им гласуване се състоя миналия четвъртък. С тях се въвежда ограничение до 20 избирателни секции в държавите извън Европейския съюз, като в тази бройка не се включват секциите в посолствата и консулствата. Решението къде да бъдат разкрити тези секции ще се вземат от ЦИК по предложение на българските дипломатически представители, които трябва да изпратят мотивирани предложения с конкретни адреси най-късно 22 дни преди изборите, съобразени с разпределението на българската общност и разстоянията до секциите. Отпада и възможността автоматично да се разкриват секции на места, където през последните пет години е имало поне една секция със 100 или повече гласували на парламентарни или президентски избори.
В мотивите си към ветото президентът посочва, че тези промени застрашават принципа на всеобщото избирателно право, гарантиран в чл. 10 от Конституцията. Държавният глава се позовава на решение на Конституционния съд от 2017 г., според което държавата е длъжна да осигури условия за свободно упражняване на правото на глас и не може чрез закон да създава процедурни пречки, които да го затрудняват или правят невъзможно.
Според Йотова измененията нарушават и принципа на равенство, тъй като създават различен режим за откриване на секции и така поставят българите извън Европейския съюз в по-неблагоприятно положение. Конституцията не допуска подобно неравно третиране на гражданите, живеещи в чужбина. Освен това президнетът предупреждава, че промените могат допълнително да разклатят общественото доверие в честността на изборния процес.
В мотивите се припомня и решение на Конституционния съд от март миналата година, в което са отчетени проблеми при гласуването и отчитането на резултатите. Според държавния глава те изискват законодателна намеса, но след сериозен анализ на проведени избори. Тя подкрепя решението на парламента да спре разглеждането на предишен проект за въвеждане на нов тип сканиращи машини и подчертава, че непосредствено преди избори не бива да се правят съществени промени в изборното законодателство без обществено обсъждане и задълбочен дебат.
Ключовият въпрос сега е дали в Народното събрание ще се съберат поне 121 гласа за преодоляване на ветото. На 5 февруари спорните текстове бяха приети с подкрепата на ГЕРБ, „Има такъв народ“, „Възраждане“ и част от БСП, както и с осигурен кворум от „Ново начало“, които формално се обявиха против.
