Политическите борби и строгите фискални правила заплашват да провалят най-сериозния от десетилетия насам напън на неутрална Швейцария да укрепи армията си. С нарастването на съмненията за ангажимента на Съединените щати към Европа, Берн настоява за по-тясно сътрудничество със съседите си от Европейския съюз и НАТО, облекчава правилата за износ, изготвя първата си стратегия за национална сигурност и дори проучва възможността за увеличаване на разходите за въоръжаване чрез по-висок ДДС.
Силно децентрализираната федерална система на алпийската страна и „дълговата спирачка“, залегнала в конституцията ѝ, обаче усложняват усилията в момент на належаща нужда, казват анализатори по сигурността. Дори скромните увеличения на разходите или подобни промени изискват конституционни процедури и евентуално референдум.
Министърът на отбраната Мартин Пфистер, който предупреди, че Швейцария се намира в най-опасната среда за сигурността си от десетилетия, е движещата сила зад натиска, но е сравнително самотна фигура в правителството, твърдят официални лица. „Той е единственият, освен външния министър Игнацио Касис, който наистина признава сериозността на проблема“, споделя правителствен служител.
Въпреки че е в малцинство, министърът на отбраната е убедил колегите си от седемчленния Федерален съвет да одобрят реорганизация на въоръжените сили за укрепване на териториалната отбрана. Преустройствто децентрализира военновъздушните сили, позволявайки им да действат от по-широка мрежа от бази, реформира армията и военната полиция и създава нов център за подкрепа на космическите операции.
„Сега имаме по-ясен акцент върху отбранителната готовност като приоритет“, смята Даниел Мьокли – директор на Центъра за изследвания на сигурността – финансиран от правителството мозъчен тръст в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих – ETH Zürich.
Пфистер измести дебата отвъд увеличаването на разходите за отбрана към това как да се плаща за тях, включително чрез повишаване на ДДС.
След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., Швейцария обеща да увеличи военните разходи от приблизително 0.7% от БВП на 1% до 2030 година. Макар и все още доста под целевия показател от 5% на НАТО, промяната е политически значима в неутрална страна без съюзнически задължения.
Предложението от миналия месец за временно повишаване на ДДС за финансиране на по-високи разходи за отбрана от 8.1% на 8.9% за 10 години от 2028-а нататък, оглавено от Пфистер, беше приветствано като нов опит за отключване на средства за сектора. То е подкрепено от целия федерален съвет, който дотогава е отказвал предложения за финансиране на по-големи отбранителни харчове.
„Дали ще бъде прието е друг въпрос… всяка (промяна) на ДДС трябва да премине през референдум, а това ще отнеме време“, отбелязва политическият философ Катя Гентинета, която определи както реформата на Закона за военните материали, така и предложението за ДДС като „смесени послания“. И допълни, че левицата вероятно ще поиска някаква форма на компенсация.
Дори новата стратегия за сигурност, макар и символично значима като първия консолидиран план за сигурност на Швейцария, очертава рисковете и механизмите за координация, но не се ангажира с драматично финансиране или промени на доктрината.
Друг пример е Законът за военните материали. След повече от три години спорове, през декември 2025-а парламентът се съгласи да смекчи елементи от закона, които блокираха реекспорта на произведени в Швейцария оръжия. Ходът беше широко възприет като закъсняла корекция, след като през 2023 г. Швейцария попречи на Германия да ремонтира и изпрати танкове „Леопард 1“, собственост на швейцарската отбранителна група RUAG, в Украйна. Но в последния момент дясната Швейцарска народна партия (SVP) осигури изключването на Украйна от законопроекта, в съответствие със строгото си тълкуване на неутралитета. Опозицията от части от левицата означава, че законът все още може да бъде подложен на референдум.
Георг Хеслер – полковник от швейцарската армия и експерт по отбрана, заяви, че усещането на страната, че е изолирана от геополитически сътресения, я е направило слабо подготвена. Швейцария, отбелязва той, е критичен център за европейската инфраструктура – от електрическите мрежи до транспортните коридори. Нарушаването на инфраструктурата й би изпратило ударни вълни по целия континент. Въпреки това, ѝ липсва стабилна противовъздушна отбрана и тя не би оглавила списъка за американски системи за защита в случай на криза.
Сроковете за обществени поръчки означават, че новите способности няма да са налице до края на това десетилетие и дори по-късно. Неутралността и фискалната ортодоксалност – навремето стабилизиращи стълбове – са се превърнали в инструменти, използвани както от десницата, така и от части от левицата, за да блокират промяната, казва Хеслер. „Подложени сме на политическа блокада. Както левицата, така и десницата си играят с догмата за неутралитет“, коментира той.
Швейцарските десни политици подкрепиха инициатива за включване на по-строго определение за неутралитет в конституцията – ход, който според критиците би ограничил допълнително пространството за маневриране на правителството във външната политика и политиката за сигурност. Социалдемократите и Зелените пък се съпротивляваха на либерализацията на износа и обвързаха по-високите бюджети за отбрана с искания за социални компенсации.
Тази „блокада“ вече има въздействие върху швейцарската оръжейна индустрия. През 2022 г., когато правителството блокира реекспорта на 35-милиметрови боеприпаси, произведени в Швейцария, за германските танкове „Гепард“, производственият капацитет беше разширен в Германия. Боеприпасите в крайна сметка се насочиха към Украйна, но допълнителните фабрики останаха в чужбина.
Берн сега търси по-формално партньорство с ЕС в областта на отбраната, което би дало на компаниите му достъп до нововъзникващи вериги за доставки и промишлени програми. Някои обаче смятат, че щетите вече са нанесени на начина, по който останалата част от Стария континент гледа на алпийския оазис.
„Швейцария има нишови възможности – например в областта на дронове – които са важни за военната екосистема на Европа“, обяснява Мьокли от Центъра за изследвания на сигурността. „Въпросът е дали ЕС ни вижда като надежден партньор след години на търкания.“
