Решението на руския милиардер и основател на петролния гигант „Лукойл“ – Вагит Алекперов, да запази международните активи на компанията след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. се оказва стратегическа грешка. Нови американски санкции принуждават компанията да разпродаде международните си активи, оценявани на около 22 млрд. долара.
След началото на руската военна операция в Крим през 2014 г. руският президент Владимир Путин е предупредил водещи руски бизнесмени на закрита среща да се освободят от активите си в западните държави, тъй като съществува риск те да бъдат конфискувани.
Алекперов обаче е решил да игнорира съвета и да запази международното присъствие на „Лукойл“ – включително нефтени находища, рафинерии и мрежи от бензиностанции, пише „Ройтерс“.
Тази стратегия се оказва устойчива повече от десетилетие, дори след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 година. Но в крайна сметка очакванията на Алекперов не се сбъднаха. През октомври администрацията на американския президент Доналд Тръмп включи „Лукойл“ в нов пакет санкции, за да увеличи натиска върху Кремъл да преговаря за прекратяване на войната.
Мерките практически блокираха международната дейност на най-големия частен руски производител на петрол и го принудиха да започне спешна разпродажба на активи в около 30 държави.
Продажбите се наблюдават от Министерството на финансите на Съединените американски щати, което удължи крайния срок за сключване на сделки до 1 април.
„Лукойл“ е сред последните големи руски корпорации, които се изтеглят от западните пазари. Този процес бележи края на период на масирани руски инвестиции в чужбина след разпадането на Съветския съюз.
Сред потенциалните купувачи са американската петролна компания Chevron, инвестиционният фонд Carlyle Group и саудитският инвеститор Midad Energy.
