В най-новия брой на списание Banker Special (бр. 83) Негово Превъзходителство Мехмет Саит Уянък, посланикът на Република Турция в България, споделя както за работата си като дипломатически представител на различни места по света, така и за по-задълбочените си впечатления, като например, че турското и българското общество имат много общи черти и че запазването на мира в нашия регион е от жизненоважно значение. Тук публикуваме разговора с Н. Пр. Мехмет Саит Уянък без съкращения.
Н. Пр. Мехмет Саит Уянък е роден в Истанбул през 1976-а. Образованието си е получил в Гимназия „Пиер Лоти“, Университет „Роберт Шуман”– Юридически факултет и Европейски колеж в Брюж. Заемал е различни дипломатически длъжности в Постоянното представителство на Турция в ЕС, Постоянното представителство в ООН Офис Женева, дипломатическите мисии на Турция в Женева, както и високопоставени длъжности в МВнР на Република Турция. Владее френски и английски език. Женен с две деца.
Ваше превъзходителство, в хода на дипломатическата Ви кариера сте заемали различни позиции в ЕС, в Женева, в Алжир, в областта на морските въпроси… Кои назначения считате за най-вълнуващи, най-трудни, и защо?
– Назначението ми в Постоянната делегация към Европейския съюз бе особено запомнящо се, тъй като съвпадна с най-ранните дни на преговорите за присъединяване на Турция. Това беше много обогатяващ първи професионален опит в чужбина.
Алжир бе много различно преживяване. Страна, в която не бях живял преди, но с която споделяме дълбоки исторически и културни връзки. По това време нашите икономически и политически отношения се развиваха бързо.
Като млад дипломат преминаването от многостранна мисия към двустранно посолство допринесе значително за професионалното ми развитие. Напуснах Алжир с по-дълбоко разбиране за различна култура и с много скъпи спомени.
Женева заема специално място в кариерата ми, защото служих в две различни роли. При първото ми назначение като съветник в Турската мисия, се потопих в системата на ООН, с въпросите за правата на човека и механизмите на многостранните преговори.
Общуването с представители от цял свят, наблюдението на различните приоритети за държавите и преживяването на дипломацията на глобално ниво бяха безценни за мен.
Като генерален консул отговорностите ми бяха напълно различни. Концентрирах се върху нуждите на турските граждани в моя консулски окръг и върху отношенията с местните власти.
Нашият живот стана много по-ориентиран към Швейцария. Да наблюдавам два паралелни свята – единият, въртящ се около международната дипломация, другият – около ежедневната реалност на гражданите ни – бе изключително интересно преживяване.
В годините ми като началник на кабинета на министрите ни, интензивността и нивото на отговорност бяха несравними. Разстоянието, което изминавахме годишно при официални посещения, се равняваше на 13 обиколки на земното кълбо.
Имаше дни, когато посещавахме 4 или 5 държави в рамките на 24 часа. Изключително натоварен, но и възнаграждаващ период от кариерата ми.
Откакто поехте поста си на посланик в София през май 2024 г., как оценявате сегашното състояние на двустранните отношения между Турция и България?
– България е един от най-важните ни партньори. Турските и българските власти поддържат интензивен диалог и сътрудничество в области като икономическо сътрудничество, енергийна свързаност и диверсификация, инфраструктура, гранична сигурност, борба с трансграничните престъпни мрежи и незаконната миграция.
Благодарение на всеобхватните и ефективни мерки, предприети от турските власти в сътрудничество с българските партньори, миграционният натиск върху външната граница на България с Турция е намалял с около 70 процента през последните две години. Диалогът ни бе ключов и за пълното присъединяване на България към Шенгенското пространство.
Двете страни признават необходимостта от по-нататъшно укрепване на диалога и координацията на сътрудничеството си в двустранните отношения, и по регионални и глобални въпроси. Първото заседание на Съвета за сътрудничество на високо равнище бе още през 2012-а.
Ние сме съюзници в НАТО и ключови партньори на Балканите и в Черноморския регион, а партньорството ни се основава на взаимно уважение и споделен интерес.
Енергийната сигурност, транспортът, науката, високите технологии и отбранителната индустрия предлагат голям потенциал за обмен. В България има много турски инвеститори. Общият обем на преките инвестиции от турския частен сектор в България достига 3 млрд. долара.
Отношенията ни не се ограничават само до сътрудничество по практически въпроси. Ние сме съседни държави, но и два приятелски народа, споделящи дълбоки исторически и културни връзки. Развитието на тези връзки е един от приоритетите, които си поставих за мандата в София. Турците и мюсюлманите в България са важен мост на приятелство между нашите две страни.
Търговията между двете страни нараства, като България е ключов партньор за Турция на Балканите. Какво според Вас трябва да се направи за по-нататъшен растеж и на инвестициите?
– Нашата двустранна търговия надхвърли обем от 8 млрд. долара през 2025-а. Ако запазим инерцията, можем да достигнем общата цел от 10 млрд. долара да няколко години.
България е много важна страна, свързваща Турция с Европа. Около 70 процента от турския износ по шосе към европейските държави преминава през България, а ЕС е най-големият търговски партньор на Турция.
Граничният контролно-пропускателен пункт Капъкуле–Капитан Андреево е най-натовареният сухопътен граничен пункт в Европа. Митническите и граничните полицейски власти на двете страни показват образцово сътрудничество за управлението на този интензивен трафик.
Работим с нашите български приятели за укрепване на свързаността между нашите страни и за развитие на капацитета на граничните ни пунктове.
Съществува огромен потенциал за сътрудничество във високите технологии, отбранителната индустрия и строителството. Бизнес средите ни организират бизнес форуми, които са реални платформи за срещи между турски и български предприемачи.
Какви стратегии следвате за по-нататъшно увеличаване на туризма и в двете посоки, и има ли съвместни инициативи?
– Миналата година имахме удоволствието да посрещнем над 3 млн. български туристи. Българските ни приятели могат да пътуват до Турция само с личните си карти.
Българските власти въведоха облекчени визови процедури за турските граждани и в резултат на това те вече могат да пътуват до България по-лесно.
Силно удовлетворени сме от състоянието на двустранните туристически отношения, но ще ги развием още повече – качествено и количествено. Прилагаме няколко стратегии, от които най-важните са – диверсификация на дестинациите, насърчаване на целогодишен туристически модел и разширяване разнообразието от туристически продукти.
Кападокия е също толкова омагьосваща, колкото Истанбул, а Таш Тепелер – Каменните хълмове, са толкова забележителни, колкото и древният град Ефес.
Плуването в Анталия или Бодрум през лятото е толкова приятно, колкото карането на ски в Паландьокен, Улудаг или Ерджиес през зимата. Опитването на баклава в Газиантеп – която особено харесвате – ще зарадва небцето ви, докато белите извори на Памуккале ще допринесат за вашето здраве.
Планината Ида, един от регионите в света с най-високи нива на кислород, и планината Немрут, включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, са еднакво впечатляващи.
Енергийната сигурност е нарастваща грижа в Югоизточна Европа. По какви начини Турция и България могат да задълбочат сътрудничеството в областта на възобновяемата енергия, електроенергийната свързаност и ядрената енергия?
– Енергетиката е все по-критичен въпрос, особено в светлината на международните кризи през последните години. Под ръководството на президента Реджеп Тайип Ердоган Министерството на енергетиката и природните ресурси на Турция предприе значителни инициативи в тази област.
През 2025 г. вътрешното производство на природен газ достигна 3.2 млрд. куб. метра, а вътрешното производство на петрол се увеличи до 47.9 млн. барела.
Ние напълно осъзнаваме и значението на възобновяемата енергия в нашата епоха. В Турция делът на възобновяемите източници в общия инсталиран електроенергиен капацитет продължава да расте, достигайки 62.3% (76 281 MW) през 2025 година.
Целим да произведем първата електроенергия от АЕЦ „Аккую“ още тази година. Очакваме и да бъде положено началото на индустриално съоръжение за редкоземни елементи в Ескишехир.
България е ключов участник в преноса на енергия за Европа. България успешно диверсифицира енергийните си ресурси и има над 50 години опит, особено в областта на ядрената енергия – постижения, които искрено приветствам.
Само миналата година между Турция и България бяха подписани две споразумения – едно двустранно и едно регионално: Проектът за пренос и търговия със зелена електроенергия в Баку и Меморандумът за разбирателство в областта на електроенергията и енергийната ефективност в Истанбул.
Кои културни, образователни или академични програми според Вас ще задълбочат взаимното разбирателство между народите на Турция и България?
– Културната дипломация е универсален инструмент, който сближава обществата, преодолява предразсъдъците и насърчава емпатията и взаимното разбирателство. Редовно организираме културни събития за изграждане на мостове между Турция и България.
Със значителната подкрепа на българските власти и турските бизнесмени тук, успяхме да организираме 20 културни събития миналата година. Положителният прием и широкото признание, които те получиха, са източник на голяма гордост за нас.
Тази година започнахме календара на събитията през януари с модно ревю на известната дизайнерка Йозлем Сюер. Планираме още концерти, изложби и фестивали с подкрепата на признати експерти. Например носителката на Basque Culinary World Prize (2023) и FAO Global Food Hero шеф Ебру Байбара Демир ще се присъедини към нас за Седмицата на турската кухня, за да представи характерните вкусове на страната ни.
Академичното и междууниверситетското сътрудничество между Турция и България е добре установено и се развива стабилно. Съществуват множество партньорства между нашите висши учебни заведения, подкрепени от програми за обмен, съвместни изследователски проекти и схеми за академична мобилност. Уверени сме, че сътрудничеството между нашите университети ще продължи да се разширява.
В контекста на международните въпроси – като регионалната стабилност на Балканите, сигурността в Черно море и Югоизточна Европа – каква е визията на Турция и как България се вписва в нея?
– Турция оформя своята балканска политика на принципите на регионална стабилност и приобщаване. Запазването на мира в нашия регион е от жизненоважно значение. С това разбиране Турция участва в KFOR и EUFOR Althea, както и в срещите на министрите на отбраната на Югоизточна Европа (SEDM).
Турция и България са съюзници в НАТО и регионални партньори със сходни позиции по много въпроси. България е важен партньор за нас в осигуряването на морската безопасност в Черно море. Водим диалог за подобряване на военната мобилност. Турция допринася за дейностите на Многонационалната бойна група на НАТО в Ново село.
Последните конфликти промениха възприятията за сигурност и за заплахи в Черноморския регион. Поддържането на сигурност в Черно море е стратегически приоритет за нас, заедно с държавите от региона. Турция стриктно прилага Конвенцията от Монтрьо, за да предотврати разпространението на войната. Черноморската група за противоминни мерки (MCM) е едно от най-важните ни регионални военни сътрудничества с България и Румъния.
Можем да развием сътрудничество в отбранителната индустрия. Турските отбранителни компании са готови да работят с български партньори. Нашите компании могат да създават съвместни предприятия с партньори в България. Това би било не само възможност за бизнес, но и стратегическо партньорство, насърчаващо технологичните ни способности.
Турските инвестиции в България са в размер на около 2.7 млрд. долара. Кои сектори са най-привлекателни за турските инвеститори?
– Турски компании в различни региони на България осигуряват работа на около 15 хиляди души. Големи турски инвестиции има в алуминиевите валцувани и екструдирани продукти, в електролитните медни продукти, в автомобилния сектор, металните опаковки, индустрията за дървесни плоскости и порцелановите плочки. Турски фирми инвестират и във възобновяема енергия, което ще улесни процеса на зелена трансформация в България.
Много институции като Министерството на иновациите и растежа и Българската агенция за инвестиции подпомагат и насочват турските инвеститори, които се интересуват от инвестиционните възможности тук. Smart Solar Technologies и ALCOMET получиха сертификати за приоритетни инвестиционни проекти в Стара Загора и Шумен.
Географската близост между нашите страни, ниската ставка на корпоративния данък в България и пълното присъединяване на България към Шенгенското пространство и еврозоната предоставят възможности за турските инвеститори. Улесняването на процедурите за кандидатстване за шенгенски визи допълнително ще подобри икономическите ни отношения.
Бизнесът в Турция внимателно следи развитието на инвестиционния климат в България. Като дипломатическа мисия в София и ние насърчаваме турски предприемачи, които желаят да инвестират в чужбина, да изберат България.
Колко важен е човешкият обмен – на студенти, изследователи, гражданско общество, в двустранните ни отношения?
– Контактите между хората са в самата сърцевина на двустранните ни отношения. Историята, географията, традициите и човешката мобилност между Турция и България са тясно преплетени. Тази уникална тъкан създава среда, в която междудържавните отношения се заздравяват.
Подобни контакти укрепват взаимното доверие, създават мултиплициращ ефект за икономическото сътрудничество и повишават стратегическата устойчивост на Балканите, помагайки за преодоляване на погрешните възприятия и предразсъдъците.
Турската и мюсюлманската общност в България е мост на приятелство между нашите страни и представлява едно от най-ценните измерения на нашите отношения, с принос към приятелството, взаимното разбирателство и културата на съжителство.
Ние популяризираме стипендиите Türkiye Scholarships, предлагащи цялостни стипендии за български студенти в наши водещи университети. Редовно обявяваме магистърски, докторски и изследователски програми, предлагани от нашите университети.
В областта на науката и високите технологии също имаме значителен потенциал. Националните ни антарктически изследователски експедиции поддържат тесен контакт, а български гост-учен е бил включен в турския експедиционен екип. Неотдавна нашият екип посети българската изследователска база „Св. Климент Охридски“ в Антарктида и проведохме съвместни изследвания.
Какви впечатления имате за българското общество и как мисията ви може най-добре да подпомогне сътрудничеството на местно и регионално ниво?
– Турският и българският народ са живели заедно векове наред, и продължават да живеят така. България е не само приятелска и съюзническа страна, но и един от най-важните съседи на Турция, с редица общи интереси на регионално и глобално ниво.
Ние имаме една поговорка: „Дори и за най-малките неща съседът може да помогне на съседа“.
Ценим и никога няма да забравим помощта на България след ужасното земетресение, което преживяхме през февруари 2023 година. Хората в България се мобилизираха, за да помогнат на пострадалите.
Турското и българското общество имат много общи черти – традиции, национален характер, фолклор, музика, кулинарна култура. Тези дълбоки връзки трябва да служат за укрепване на нашето приятелство и за засилване на сътрудничеството ни. Имаме и общи външно политически цели, които трябва да преследваме чрез сътрудничество.
България има динамично общество с обещаващ потенциал за по-светло бъдеще. Добре квалифицираният човешки капитал и благоприятният инвестиционен климат предоставят големи предимства.
Ако България се справи с демографското предизвикателство и има дългосрочни стабилни правителства, вярвам, че тя ще постигне своите национални цели и благосъстоянието на страната ще се повиши.
Поздравявам нашите български приятели за присъединяването към Шенгенското пространство и към еврозоната. Знам, че следващата стъпка е членство в ОИСР. България може да разчита на нашата подкрепа за тази цел.
Друга силна връзка между двете нации са турците и мюсюлманите в България, както и големият брой двойни граждани в Турция. Те са равноправни граждани и имат забележителен принос към политическия, икономическия, социалния и културния живот на двете страни.
