На 28 март, месец след началото на американско-израелската операция срещу Иран, йеменските хути за първи път официално подкрепиха Техеран. Тази подкрепа беше изразена чрез изстрелване на ракета към Южен Израел. Експертите се опасяват, че влизането на хутите в конфликта може отново да компрометира безопасността на корабоплаването в пролива Баб ел-Мандеб, чийто северен бряг принадлежи на Йемен. Няколко пъти през годините хутите вече са заплашили корабоплаването през него.
Всичко започна, когато „Ансар Аллах“ („Поддръжници на Бога“), най-голямата шиитска военно-политическа групировка в Йемен, установи контрол над столицата на страната Сана в края на 2014 г. и началото на 2015 година. Падането на сунитското правителство предизвика незабавна реакция от предимно сунитските съседи на Йемен – Саудитска Арабия и ОАЕ. През март 2015 г. силите на арабската коалиция, водена от Саудитска Арабия и ОАЕ, нахлуха в Йемен, след което военните действия се разпространиха в съседни територии. Хусите започнаха да атакуват Саудитска Арабия, включително петролни съоръжения, а след това и саудитски танкери в пролива Баб ел-Мандеб, през който ежедневно преминаваха приблизително 4.5 милиона барела петрол. През 2018 г. Саудитска Арабия беше принудена дори да спре доставките на петрол през Червено море за един месец.
Оттогава хусите периодично атакуват кораби в пролива с ракети и дронове, което покачва цените на петрола на световните пазари.
След 7 октомври 2023 г., когато Израел започна военна операция срещу палестинската групировка „Хамас“, хусите я подкрепиха и възобновиха обстрела на кораби в пролива Баб ел-Мандеб. През април 2024 г. беше съобщено, че атаките им в пролива са намалили корабния трафик в Суецкия канал с 66 процента.
Протокът Баб ел-Мандеб (в превод от арабски „порта на горчивината/скръбта“, вероятно поради трудността при навигацията за средновековните моряци) свързва Червено море и Арабско море между Арабския полуостров (Йемен) и Африка (Джибути и Еритрея). Най-тясната му ширина е 26 км, а най-малката му дълбочина е 182 метра. Той е стратегически важен, тъй като служи като южна врата към Суецкия канал.
Протокът Баб ел-Мандеб е и най-краткия морски път за превоз на стоки от Азия до Европа.
През него се осъществяват 12% от световната търговия и до 30% от всички контейнерни превози. Маршрутът обработва приблизително 9% от целия петрол, транспортиран по море. Протокът е от голямо значение за търговията между Азия, Европа и Африка, тъй като по-голямата част от товарите, влизащи и излизащи от него, се превозват през Суецкия канал.
Някои стоки, преминаващи през Баб ел-Мандеб, могат да бъдат транспортирани и извън Суецкия канал, по суша през Египет, Судан и Саудитска Арабия. Този маршрут обаче ще доведе до допълнителни финансови и логистични разходи поради необходимостта от претоварване на стоки на автомобилен и железопътен транспорт. Ако трафикът през пролива бъде нарушен, операторите на морски товарни превози вероятно ще бъдат принудени да пренасочват корабите около целия африкански континент. Така е било преди изграждането на Суецкия канал, отворен за корабоплаване през 1869 година.
