Министерството на културата пусна за обществено обсъждане Наредба за условията и реда за участие на деца във филмови продукции, осъществявани на територията на Република България. В мотивите за изготвянето й е посочено, че поради липса на такава към настоящия момент е налице празнота в нормативната уредба, тоест липсва изцяло предвидената в чл. 31а от Закона за филмовата индустрия подзаконова нормативна уредба в тази насока. Същевременно наличните правила в областта на трудовите правоотношения и закрила на детето нормативна уредба не отразяват спецификата на филмопроизводството и особеностите на процеса на реализация на филмови проекти, в които участват лица, ненавършили 18 години.
„Изложеното създава риск за личността на децата и поставя ангажираните в процеса заинтересовани страни и държавни органи в ситуация на правна несигурност. Необходимо е да бъде обърнато внимание на рисковете, свързани не само с правилното физическо и умствено развитие на детето, но и на тези, влияещи върху неговото нравствено изграждане, с цел навременното им идентифициране и предприемане на мерки за тяхното недопускане или минимизиране.
За тази цел, следва да има ясно разграничение на всички участващи в процедурата заинтересовани страни, като от една страна това са децата, техните родители, настойници, попечители или лица, полагащи грижи за тях и работодателите (продуценти, доставчици на филмопроизводствени услуги, юридически лица, на които е възложен подборът и наемането на лица), а от друга – органите и институциите (Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и териториалните й дирекции; службите по трудова медицина; лекари; психолози и др.) със своите специфични функции и правомощия и ролята им в отделните етапи от процеса.
С Наредбата се регламентират специфичните изисквания за участие на дете във филмова продукция, съобразени с характера на дейността по филмопроизводство и свързани с определяне на времеви граници за участие на дете в 1 продукция и с определяне на продължителността на времето, което детето престоява пред записващо устройство. Въведена е регламентация както във времето за участие, така и на времето за престой пред записващо устройство, и времето на задължителни почивки. Времето на участие във филмовата продукция е съобразено с възрастта на детето, при отчитане на периода на неговото физическо и психическо развитие и евентуалните последици, които участието може да окаже върху емоционалното му състояние и развитие.
Проектът е в съответствие и отразява основните положения на трудовото законодателство, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условя на труд при наемането на работа на деца“, мотивират се авторите на проекта. Регламентирани са изрично и случаите, при които родителят, настойникът, попечителят или лицето, полагащо грижи следва да предостави своето писмено съгласие по повод участието на детето във филмова продукция. С оглед характера на наредбата, касаеща основни положения на трудовото законодателство, е предвидено контролът по изпълнение ѝ да се извършва от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, мотивират се авторите на проекта.
Проблемът нашумя през 2024 г., когато „Възраждане“ повдигна въпроса в парламента във връзка с филма „Любен“ с режисьор Венци Костов. Премиерата му у нас в „Дома на киното“ обслужи гей лобито в рамките на „София прайд филм фест“, след което беше излъчен още веднъж – в кино „Одеон“. Рекламираният като първия български игрален гей филм е продуциран със средства извън България, като световната му премиера е в Гуадалахара, Мексико. После у нас не се намериха повече разпространители, които да го излъчват в страната.
Тогавашният министър на културата Найден Тодоров заяви, че поискал становище от Националния филмов център, откъдето обяснили че е налице сключен договор между продуцента на филма и майката на актьора в качеството му на негов родител и настойник. Националната комисия за категоризация към НФЦ поставила на филма „Любен“ категория D+, което означава, че той не се препоръчва на деца под 16-годишна възраст предвид наличието на сексуални сцени и сцени на насилие.
Тъкмо в тази връзка Найден Тодоров посочи липсата на наредба, каквато трябваше да има още през 2008 г. съгласно Закона за филмовата индустрия. Министерството прави два опита да я приеме, но незнайно защо проектите не биват одобрени от Министерския съвет, което няма как да е случайно и явно обслужва задкулисни интереси. Тодоров обеща тогава да включи липсващата наредба във все по-дългия списък от нормативни непълноти, които предстои да бъдат запълнени.
