БНБ с „неблагоприятен“ и „силно неблагоприятен“ сценарии за икономиката

Дефицитът по текущата сметка и търговският баланс рязко се увеличават през септември 2025 година, съобщи БНБ

На свое заседание Управителният съвет на БНБ прие за информация изданието на БНБ „Икономически преглед“, брой 1 за 2026 г. в който е представен анализ на основните тенденции на развитие в българската икономика на база на данни и информация, публикувани към 19 март 2026 г., както и прогноза за основни макроикономически показатели, изготвена към 25 март 2026 г. въз основа на допускания за развитието на глобалната конюнктура и цените на суровините на международните пазари към 11 март 2026 г. В изданието е включено и тематично изследване на тема „Анализ на първоначалните ефекти върху банковия сектор от промяната на паричния режим в България“. Основните акценти от публикацията са:

• Военните действия в Близкия изток и свързаните с тях прекъсвания на корабоплаването през Ормузкия проток, ключов маршрут за световната търговия с петрол и втечнен природен газ, доведоха до значителна нестабилност на световните енергийни пазари и повишиха цените на енергийните суровини. Настоящият преглед е основан на наличните към 19 март 2026 г. данни, които в основната си част не отчитат последиците от конфликта в Близкия изток, поради времевото изоставане на макроикономическите индикатори.

• През 2025 г. растежът на реалния БВП възлезе на 3.2% според сезонно изгладените данни. Частното потребление продължи да има най-голям положителен принос за растежа на икономическата активност, докато нетният износ допринесе отрицателно, главно поради еднократни и специфични за България фактори.

• Условията на пазара на труда останаха затегнати през 2025 г., като заетостта отчете най-високия си темп на повишение от 2008 г. насам, а равнището на безработица се понижи до 3.5%. Недостигът на работна ръка остана висок в исторически план и продължи да оказва натиск за повишение на компенсацията на един нает.

• Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), възлезе на 2.1% през февруари 2026 г., като забавянето ѝ спрямо декември 2025 г. (3.5%) се дължеше главно на базов ефект, свързан с по-същественото повишение на цените на някои стоки и услуги в началото на 2025 г., както и на поевтиняването на транспортните горива през първите два месеца на годината. В резултат от ескалацията на конфликта в Близкия изток цената на суровия петрол на международните пазари нарасна значително през март, като се очаква това да окаже влияние за нарастване на цените на транспортните горива в страната през следващите месеци.

• Според базисния сценарий на прогнозата на БНБ реалният растеж на БВП постепенно ще се забави през прогнозния период от 3.0% през 2026 г. до 2.8% през 2028 г. Годишната инфлация ще се ускори до 4.0% в края на 2026 г., докато средногодишната инфлация се очаква да възлезе на 3.7% през 2026 г. и на 3.2% през 2027 г. и 2028 г.

• С оглед на повишената несигурност, произтичаща от военния конфликт в Близкия изток, базисният сценарий на прогнозата на БНБ е допълнен с два неблагоприятни сценария, чиято цел е да илюстрират възможните макроикономически ефекти при реализиране на различни по сила и продължителност шокове върху предлагането и цените на енергийните стоки. В неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация е по-висока спрямо базисния сценарий съответно с 0.7 процентни пункта през 2026 г., с 1.4 процентни пункта през 2027 г. и с 0.6 процентни пункта през 2028 г., докато при силно неблагоприятния сценарий симулациите показват, че общата инфлация е по-висока спрямо базисния сценарий с 1.2 процентни пункта през 2026 г., с 3.4 процентни пункта през 2027 г. и с 2.3 процентни пункта през 2028 г., което отразява по-силното проявление на косвените и вторични ефекти.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Ако от съседите ви се чува обезпокояващ шум, ще се обадите ли на 112?

Подкаст