Годишната инфлация в еврозоната е била 2.6% през март 2026 г., в сравнение с 1.9% през февруари и над публикуваната на 31 март предварителна оценка от 2.5 процента. Година по-рано темпът е бил 2.2 процента. Базовият инфлационен индекс, от който са изключени стоките с високи ценови колебания – храни, енергия, алкохол и тютюн – е нараснал с 2.3% годишно. За целия Европейски съюз хармонизираният инфлационен индекс на потребителските цени се е повишил с 2.8% през март в сравнение с 2.1% през февруари и 2.5% година по-рано.
Данните са публикувани от статистическата служба на ЕС – Евростат, на 16 април. Най-нисък годишен инфлационен ръст отчита Дания (1%), следвана от Чехия, Кипър и Швеция (всички по 1.5 процента). Най-високите годишни темпове са регистрирани в Румъния (9%), Хърватия (4.6%) и Литва (4.4 процента). Годишната инфлация на България през март е била колкото средните за ЕС 2.8% при 2.1% през февруари.
В сравнение с февруари, годишната инфлация е спаднала в три държави членки: Словения (2.4% срещу 2.8% през февруари), Словакия (3.7% срещу 4%) и Швеция (1.5% срещу 1.7%); останала е стабилна в една – Малта (2.3%); и се е повишила в двадесет и три.
Увеличението на инфлацията се дължи на различни сектори, включително услуги и храни, алкохол и тютюн. Мартенският принос на услугите за общата инфлация е 1.49 процентни пункта, на енергията – 0.48%, на храните, алкохола и тютюна – 0.45 процентни пункта.
Инфлационният ръст се дължи на значителното увеличение на цените на енергията, особено поради военните операции срещу Иран. Показателят надхвърли целевите 2% годишно на Европейската централна банка, което предупреждава за потенциален икономически спад в региона. Институцията следи отблизо регионалните данни и може да помисли за повишаване на лихвените проценти, ако е необходимо.
Засега европейските централни банкери по-скоро наблюдават събитията и едва ли ще променят лихвената политика на официалното си заседание в края на април. Инвеститорите пък смятат качването на лихвите за неизбежно и залагат на две лихвени увеличения от по 25 базови пункта всяко до края на годината.
