Националната процедура за номиниране на български представител в Европейската прокуратура на мястотот на отстранената Теодора Георгиева е опорочена и не би могла да произведе легитимен резултат. Мнението е на коалиция от неправителствени организации, които изпратиха становище до офиса на европейския прокурор Лаура Кьовеши, Европейската комисия и Европейския парламент, съобщават от Български хелзинкски комитет. Писмото е подписано още от Антикорупционния фонд, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, Български адвокати за правата на човека, Българския институт за правни инициативи, Института за пазарна икономика и Програма „Достъп до информация“.
„Българският кратък списък на кандидати за европейски прокурор е формиран при опорочена национална процедура и поради това оттеглянето му е изключително необходимо. Това сочи позиция на коалиция неправителствени организации, част от които и Българският хелзинкски комитет. Проблемът не е формален: когато подборът е проведен без ясни и публични критерии, с решаващо участие на представители на институции с изтекъл мандат, той не може да даде достатъчна гаранция, че предложените кандидати са „извън всякакво съмнение“ по отношение на тяхната независимост.
На 15 април 2026 г. позицията на българските неправителствени организации, работещи в областта на върховенството на правото, правата на човека, борбата с корупцията и доброто управление, беше изпратена до главния прокурор на Европейската прокуратура Лаура Кьовеши. Писмото е изпратено и до представители на Европейската комисия и Европейския парламент. Поводът е решението на Министерския съвет от 8 април 2026 г. да оттегли краткия списък с български кандидати за длъжността европейски прокурор.
В позицията си организациите отбелязват, че констатираните в процедурата нарушения поставят под въпрос законността и легитимността ѝ. Сред тях са липсата на предварително установени и публично достъпни правила, критерии и методика за оценяване на кандидатите, както и участието в комисията по подбор на четирима членове на Висшия съдебен съвет с отдавна изтекъл мандат, които са могли да формират мнозинство. Допълнително безпокойство поражда председателстването на комисията от заместник-министър на правосъдието.
В писмото се изтъква, че съгласно чл. 2 от Договора за Европейския съюз и Регламент (ЕС) 2017/1939 националната процедура по номиниране не е второстепенен етап, а част от общия европейски процес по назначаване. Затова изискването кандидатите за европейски прокурор да бъдат лица, чиято независимост е „извън съмнение“, следва да се преценява не само според личните им качества, но и според интегритета на самата процедура, чрез която са излъчени.
В съвместната позиция се посочва още, че публично достъпна информация е породила допълнителни съмнения относно надеждността на процедурата. Посочени са медийни публикации, цитиращи имената на окончателно одобрените кандидати ден преди формалното решение, което създава съмнение, че краткият списък е бил предварително ясен. Освен това за поне двама от тримата кандидати има публично оповестени данни за предполагаеми връзки и контакти с лица, възприемани в българското общество като посредници на влияние в съдебната система.
Според становището, дори когато подобна информация сама по себе си не установява нарушение, тя е особено значима в процедура, която следва да разсее всяко разумно съмнение относно независимостта на кандидатите. В писмото се призовават компетентните европейски институции да насърчат своевременното провеждане на нова, прозрачна и основана на ясни критерии национална процедура за гарантиране на пълно съответствие с принципите на върховенството на правото и стандартите на ЕС.“
