Не приемате еврото, за да спечелите доверие. Приемате го, когато вече имате доверие. Или, казано по друг начин, еврото не създава доверие – то го затвърждава. Това обясни гуверньорът на БНБ Димитър Радев във Вашингтон по време на дискусия за задълбочаването и разширяването на еврозоната. Форумът се проведе в Атлантическия съвет в рамките на пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон.
По думите на Радев трите фактора за успешното приемане на еврото в България са дисциплина, подготовка и доверие, предаде БТА.
Във връзка с дисциплината Радев обясни, че Валутният борд, действащ в България почти 30 години, е допринесъл за нейното създаване не само по отношение на паричната политика, но и по отношение на фискалната политика, което се отразява в едно от най-ниските съотношения на публичния дълг към БВП в Европа.
По отношение на подготовката гуверньорът на БНБ подчерта, че приемането на еврото в България не е било решение, взето в последния момент, а е било естественият край на един дълъг процес, продължил десетилетия. По думите му за подготовката на България за включване във валутния съюз силно допринесло и времето, прекарано във валутния механизъм ERM II и Банковия съюз на Европейския съюз.
Що се отнася до доверието, Радев бе категоричен, че без него обществото не може да функционира. Затова БНБ концентрирало усилията си в прозрачността и предпазните мерки по процеса на приемане на еврото, въпреки сложната политическа ситуация в страната. Като обнадеждаващи сигнали Радев приел ограниченото въздействие на процеса на приемане на еврото върху инфлацията и засилването на обществената подкрепа.
По отношение на работата с общественото мнение и политическия дебат Димитър Радев открои един ключов аспект от опита на България – тясната съвместна работа с бизнес асоциациите, университетите и неправителствените организации.
„Това помогна да се обяснят процесите и чрез платформите на тези организации да се стигне до много хора“, обясни Димитър Радев.
По време на форума във Вашингтон гуверньорът на Националната банка на Австрия Мартин Кохер коментира, че въпреки че еврото е замислено като валута за Европейския съюз, все по-често се чуват призиви то да поеме международна роля.
Този процес е свързан с нарастващия обем на международните плащания, но също така и с геополитически аспекти, както и с успехите на еврото. Най-важното обаче е Европейската централна банка да продължи да изпълнява мандата си и да е пример за независимост, подчерта Кохер.
В Унгария обществената подкрепа за приемането на еврото винаги е била много висока – всъщност втората след Румъния, с ниво от близо 80 процента, коментира Пирошка Наги-Мохачи, преподавател в Лондонската школа по икономика. Той добави, че за да може Унгария да влезе в еврозоната, решаващо ще бъде поемането на политически ангажимент, който да предопредели и подкрепи постигането на тази цел в подходящия момент.
Настроенията спрямо еврото се променят и в Швеция, коментира бившият гуверньор на шведската централна банка „Риксбанк“ Щефан Ингвес. Неговата страна е категорично против присъединяването към еврозоната – и през 1999 г., когато тя се създава, и през 2003 г., когато шведите отхвърлят еврото на референдум.
В същото време Ингвес поясни, развитието на съвременните финанси прави невъзможно за една малка отворена икономика да изгради самостоятелно всички необходими системи, за да участва пълноценно в протичащите процеси. В такъв случай според Ингвес Швеция трябва да си избере партньори – приятели.
И, разбира се, най-добрият приятел, който имате, ако сте малка централна банка, е да говорите с ЕЦБ, защото там със сигурност разполагат с ресурсите, когато става въпрос за изграждането на необходимите ви системи, обясни бившият гуверньор на „Риксбанк“.
Ингвес добави и че Швеция бавно започва да осъзнава, че светът се е променил и че геополитиката днес е напълно различна в сравнение с 30 години назад във времето.
