Русия удължи валидността на квотите за износ на торове до декември заради задълбочаването на гобалния дефицит в резултат на войната с Иран и прекъсналия трафик през Ормузкия проток – ключов маршрут за морската търговия с хранителни суровини. На руските производители е разрешено да изнасят 20 милиона тона торове за периода от 1 юни до 30 ноември, съобщи правителството в официално изявление на 22 април.
Ефективното затваряне на пролива е прекъснало около една трета от морската търговия с торове, подхранвайки опасенията от продоволствена криза. Държавите се надпреварват да осигурят алтернативни доставки за фермерите, но водещите производители, включително Китай и Русия, ограничиха износа, принуждавайки купувачите да плащат премии за по-скромните количества.
Русия – вторият по големина производител на торове в света, има около 20% дял от световната търговия на суровината. Москва вече дава приоритет на вътрешните доставки, като сегашната експортна квота от 18.7 милиона тона е валидна до края на май. Руските фермери ползват също и по-ниски цени.
Според правителството, новите ограничения ще включват 8.7 милиона тона азотни торове, над 4.2 милиона тона амониев нитрат и около седем милиона тона многоелементни торове. Квотите няма да се прилагат за доставки на суровините за отцепническите региони на Грузия – Абхазия и Южна Осетия, които са подкрепени от Русия, нито за международни транзитни пратки и доставки, предоставяни като част от хуманитарна помощ в чужбина.
Цените на азотните торове са почти двойно по-високи от равнищата преди началото на войната с Иран през февруари. Колкото по-дълго Ормузкият проток остава затворен, толкова по-голям е рискът цените да се повишат допълнително, което ще принуди фермерите да намалят употребата на хранителни вещества.
Междувременно, добре информирани субекти твърдят, че Кремъл обмисля да облага допълнително извънредните печалби на някои производители на суровини и банки, за да запълни бюджетната дупка, зейнала от нарастващите разходи, свързани с продължаващата от 2022-а война в Украйна. Все още не е взето окончателно решение, като подробните дискусии вероятно ще започнат през второто полугодие като от новия бюджетен цикъл
Потенциалните мишени са водещият производител на злато „Полюс“ и минният гигант „Норилск никел“, както и частни банки.
Военната икономика на Русия се забави миналата година, тъй като бюджетният дефицит се увеличи, принуждавайки правителството да търси допълнителни източници на приходи, включително увеличение на данъка върху добавената стойност, считано от началото на тази година. Извънредните петролни приходи на Кремъл заради войната в Персийския залив не се очаква да съживят охлаждащото се стопанство по време на продължаващите военни действия.
Москва вече взе решение през 2023 г. да накара големия бизнес да плаща данък върху извънредните постъпления, тъй като бюджетът беше подложен на натиск след началото на войната срещу Украйна. Министерството на финансите се стреми към фискален дефицит от около 1.6% от БВП тази година след реализирания недостиг от 2.6% през миналата.
Перспективата за още един данък се налага от предвижданията за вероятен спад на руския БВП през първото тримесечие, след почти 2-процентното свиване на производството през първите два месеца. Показател за бизнес климата в страната стана отрицателен през март за първи път от началото на войната срещу Украйна.
Идеята за допълнително данъчно облагане се възроди след като президентът Владимир Путин проведе закрита среща с група милиардери през март, по време на която един от тях предложи да дари голяма сума на държавата. Според медии, предложението е на Сюлейман Керимов, чието семейство е натрупало богатство чрез дял в „Полюс“, а сумата е 100 милиарда рубли (1.3 милиарда долара) за бюджета.
Докато много сектори в Русия – добива на стомана и въглища до търговията на дребно – са под натиск, защото високите лихвени проценти ограничават търсенето, а цените на някои стоки спадат, други се справят сравнително добре благодарение на благоприятните експортни цени.
Златото достигна рекордни нива над 5500 долара за тройунция през януари и въпреки че оттогава насам поевтиня значително, котировките остават високи. В 17 ч. българско време на 22 април металът за незабавна доставка се търгуваше за 4752.42 долара за тройунция.
Промишлената мед, чийто най-голям руски производител е „Норилс никел“, също се търгува близо до рекордно високи нива от над 13 хил. долара за тон, а котировките на никела и металите от групата на платината остават силни. Суровият петрол, торовете и алуминият също поскъпнаха сериозно заради войната в Близкия изток.
Руските кредитори пък са спечелили 3.5 трилиона рубли през 2025 г. и въпреки 8-процентният годишен спад, много от тях все още се радват на висока рентабилност, според данни на „Банк России“.
