Goldman Sachs („Голдман Сакс“) твърди, че добивът на петрол от страните от Персийския залив през април е с 14.5 милиона барела на ден под нивата отпреди войната. Общият обем на доставките на черно злато от региона е с 57% по-нисък, отколкото преди избухването на войната с Иран, посочват банкерите в анализ за клиентите си. Евентуалното им възстановяване вероятно би отнело „няколко месеца“ – сценарий, базиран на пълното и безопасно деблокиране на Ормузкия проток и прекратяването на каквито и да било удари, добавят те.
57-процентният спад на производството на черно злато в Персийския залив произтича от резкия срив в основните производители, както следва:
– Саудитска Арабия: спад с 4 милиона барела на ден;
– Ирак: произвежда с 3 млн. барела на ден по-малко;
– Обединени арабски емирства: орязани 2.7 млн. барела на ден през април;
– Кувейт: спад с 1.2 млн. барела на ден;
– Катар: произвежда с 1.2 млн. барела на ден по-малко.
Световният петролен пазар е подложен на нарастващ натиск, защото конфликтът между Съединените щати и Израел и Иран навлиза в третия си месец. Трафикът през Ормузкия проток – жизненоважният морски коридор, свързващ Персийския залив със световните пазари – остава почти парализиран в резултат на иранската и американската блокади.
Тези сътресения рефлектират върху цените: базовият петролен сорт „Брент“ поскъпва за пети пореде ден и е напът да приключи седмичната си търговия с ръст от 17 процента. Анализаторите предупреждават, че колкото по-дълго Ормузкият проток остава ефективно затворен, толкова по-голям е натискът върху световното предлагане и толкова повече време ще е необходимо, за да се възстанови регионалното производство.
Спирането на дейността е резултат до голяма степен от решения за управление на запасите и затварянето на пролива, а не от физическо унищожаване на нефтени находища – разграничение е от решаващо значение:, което подкрепя по-бърз път на възстановяване, ако конфликтът бъде разрешен.
Все пак, системният риск в случая е сериозен.
През Ормузкия проток преминават около една пета от световните петролни потоци при нормални условия. Затварянето му, дори и кратко, създава основна точка на запушване за целия стоков цикъл и превръща регионалното събитие в глобално ограничение на доставките, усилвайки нестабилността на цените и изпитвайки устойчивостта на установеното пазарно равновесие.
През възстановяването пък има реални ограничения.
Дори при безопасно повторно отваряне, физическата способност за превоза на черно злато е затруднена. Наличният капацитет на празни танкери в Персийския залив е намалял с около 130 милиона барела, или 50%, което ограничава потенциала за възобновяване на износа. Продължителното бездействие на кладенците също носи риск от намаляване на дебита, особено в резервоари с по-ниско налягане, което може да изисква скъпи ремонтни дейности преди да се възстанови пълният добив.
Колкото по-продължителна е блокадата на дейността, толкова повече тези логистични и оперативни препятствия ще забавят възстановяването. Крайният резултат е цикличен натиск. Тази загуба на доставки от 57% е шок, който ще свие запасите и вероятно ще повиши цените в близко бъдеще.
Ключовата променлива е продължителността.
Бързото разрешаване на конфликта може да помогне за възобновяването на около 70% от загубения добив в рамките на три месеца. Продължителното бездействие обаче повишава риска от по-трайни щети, превръщайки цикличното събитие в по-постоянни структурни насрещни ветрове.
Търговците изискват значителна премия за новата геополитическа несигурност.
„Голдман Сакс“ пресмята, че към март търговците са начислявали около 14 долара повече за барел петрол, за да компенсират риска от пълното четириседмично спиране на потоците през Ормузкия проток. Тази премия намалява до около 4 долара за барел, ако само половината от потоците бъдат спрени за един месец. Това количествено определя текущата оценка на пазара на смущенията.
Ключовият въпрос е устойчивостта: може ли тази премия да се задържи или ще отпадне с развитието на конфликта? Отговорът е замъглен от изключително високите пазарни колебания, които показват колко крехко е сегашното равновесие. Цените се колебаят бурно в зависимост от дипломатическите новини. Което показва, че пазарът не залага на стабилен, предвидим шок в предлагането, а на поредица от отделни, силно въздействащи събития – удължаване на прекратяването на огъня, нарушения и решения за блокадата, които могат бързо да променят очакванията. Погледнати през призмата на макроцикла, тази неустойчивост е знак за пазар под стрес.
Рисковата премия не е статично число, а динамична променлива, която се разширява или свива с възприеманата продължителност на точката на запушване.
Настоящата настройка тества устойчивостта на цикъла. Ако проливът остане затворен седмици наред, премията от 14 долара може да се превърне в новата базова линия, тласвайки пазара към по-високо равновесие. Но ако конфликтът деескалира бързо, тази премия вероятно ще се спадне, което потенциално ще предизвика рязка корекция на цените.
„Голдман Сакс“ отбелязва, че безопасното и устойчиво повторно отваряне на Ормузкия проток при липса на подновени атаки би позволило производството да се възстанови сравнително бързо. Но всяка нова атака срещу нефтената инфраструктура би удължила прекъсването, би нулирала часовника за възстановяване и вероятно би принудила пазара към по-висока рискова премия.
За да се прецени темпото на възстановяване, търговците трябва да следят два ключови логистични показателя.
Първо, разчистването на натрупаните танкери. С наличния капацитет на празни танкери в Персийския залив, който е намалял с около 130 милиона барела, или 50%, физическата способност за преместване на петрол е силно ограничена. Постоянният спад на тази цифра би сигнализирал за възобновяване на износа.
Второ, данните за работата на кладенците ще разкрият дали продължителното спиране причинява трайно увреждане.
Отвъд Персийския залив, по-широки пазарни сигнали ще потвърдят дали напрежението, специфично за петрола, се отчита в цената на световната икономика.
Корекциите в производството на ОПЕК+ също ще бъдат ключов барометър: ако групата усети натиска, може да действа за стабилизиране на цените.
Най-показателно обаче е поведението на по-широките фондови пазари. Към края на април фючърсите на S&P 500 не се раздвижиха, което предполага, че по-широката икономика все още не отчита този специфичен за петрола риск. Ако това се промени, би било сигнал, че прекъсването има осезаемо въздействие върху очакванията за растеж, което е основна циклична промяна.
В крайна сметка, следващата фаза на пазара се формира от надпреварата между политическото разрешаване и физическото възстановяване.
Макроцикълът ще се промени само когато рисковата премия започне да спада, което изисква не просто повторно отваряне, такова, което ще се запази. Дотогава пазарът ще остане в състояние на високи колебания, повлияни от всяко геополитическо заглавие и всеки нов елемент от данните за танкери или сондажи.
