Трябва да се изработят нови юридически понятия за извършеното престъпление от страна на българските власти след аварията в Чернобил, от която на 26 април ще станат точно 40 години. Това смята авторът на книгата „Българският Чернобил“ – преподавателят по философия в НБУ – проф. Димитър Вацов. В ефира на БНР той коментира, че наличните юридически понятия са много слаби, за да уловят престъплението.
Двамата основни администратори, подписали редица решения в отговор на кризисната ситуация след аварията в Чернобил, са Григор Стоичков и Любомир Шиндаров. Те са единствените членове от бившата висша номенклатура, обвинени и съдени по делата в началото на 90-те години, припомни Вацов, отбелязвайки, че на тях са им давали устни нареждания, които никъде не са документирани.
Любомир Шиндаров е заместник-министър на здравеопазването, а Григор Стоичков – заместник на министър-председателя в Министерския съвет. След процеса Шиндаров е осъден на две години затвор, но не изтърпява присъдата заради възрастта си. Стоичков е осъден на три години – но излиза след около година.
Вацов озаглавява книгата си „Българският Чернобил“ не само защото в нея поставя въпроса защо властите тогава не взимат почти никакви мерки, за да предпазят населението от радиацията, а и за да обърне внимание на слабо известни факти.
Има втори радиационен пик – една година след аварията – от януари 1987 г. до юни 1987 г. и тогава храните в магазинната мрежа – млякото и месото са замърсени на нива дори по-високи от тези, които са били измерени непосредствено след аварията от 26 април 1986 година.
Според Вацов това се дължи на обстоятелството, че властите отказват да купят чисти фуражи от чужбина, въпреки че са били предупредени от българските учени. Те дори не си направили труда да сметнат какви количества би било добре да се закупят и разпоредили животните да се хранят с онова, което било окосено през май и юни 1986 година. Според Вацов това било допуснато, тъй като бил в сила принципът – нищо да не се изхвърля, за да се пести всяка стотинка от дефицитните пари.
Освен това тогава властимащите се водели от два аргумента. Единият бил свързан с виждането, че по никакъв начин не трябва да се всява паника и смут сред населението. Според Вацов това е дежурен аргумент от типа: Дайте да се скътаем, за да не каже някой нещо след това.
Вторият бил свързан с изпълнението на плана. Вацов припомни, че по време на социализма най-важното било да се изпълни планът. Той призна, че първоначално от правителството издали заповед да се спрат селскостопанските бригади, но няколко дни след нея те излезли с нови разпореждания, тъй като местните стопански и партийни ръководители започнали да пишат: Пратете ни бригадири да съберат реколтата.
Вацов сподели и още един факт – докато в резиденцията „Евксиноград“ обработвали пясъка срещу радиацията, никой не спрял училищата да организират летни лагери по морето. Според автора на „Българския Чернобил“ причината била, че в противен случай населението може да разбере, че нещо не е наред. Друг аргумент бил – да не се плашат западните туристи.
Вацов призна, че за това има и официални документи – от българското посолство в Бон изпратили депеша до външното ни министерство, в което отправили молба авиокомпания „Балкан“ да праща празни самолети, за да симулира туристопоток само и само за да не се откажат германските туристи от резервациите си по българското Черноморие.
