Да се сравняват несравнимости е любима хватка в популистките борби на политиците ни. Този път материалът за „моделиране“ е бюджетният дефицит. Взима се официалната статистика за миналата година на Евростат и данните за полугодието на същата година- база за приемането ни в Еврозоната и се прави изводът, че с типичната ни балканска хитрост сме преметнали ЕК и ЕЦБ.
Факт: Преди дни Евростат публикува дефицита ни за 2025 г., който е 3,5% от БВП. „Ето как и официалната европейска статистика потвърди, че за пред Европа сме лъжци”, възкликнаха веднага от няколко партийни централи. И възобновиха натрапения от тях псевдодиалог.
Пак пишман политици и още по-пишман „експерти“ се опитват да рециклират тезата, че България била излъгала Еврокомисията, защото дефицитът бил по-висок от 3-те процента, който декларирахме през юни миналата година в извънредния конвергентен доклад. Така елегантно се заобикаля детайла, че Европейската комисия и Eвропейската централна банка разпоредиха да се гледа периода май 2024 – април 2025-та. А данните бяха „заключени“ няколко седмици преди самия доклад и са несъотносими към второто полугодие и към окончателните резултати за годината.
С други думи – опитът за политически спор е подвеждащ, казва Асен Василев. Има обаче и опити за надграждане на спора: „Вече в еврови времена България била застрашена от процедура по свръхдефицит”.
„Не, не е застрашена от процедура по свръхдефицит на Европейската комисия, въпреки че бюджетният дефицит от 3,5% за миналата година е над възприетата граница в Евросъюза от 3 процента”, коментира Георги Ганев, икономист и преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Тази процедура не се задейства автоматично, но е сериозен сигнал за ЕК да се вгледа по-внимателно във финансите на съответната страна членка, добавя той. Обикновено Комисията проучва структурата на дефицита и ако той се формира от добре защитени капиталови разходи, това не се счита за опасно и неустойчиво в дългосрочен план. Причината е, че ако капиталовите разходи на държавата са разумни, се приема, че те вероятно ще донесат след време по-големи приходи. „Така бюджетният баланс не се засяга, дори може да се подобри с течение на времето“, изтъква Ганев.
„Капиталовите разходи в българския бюджет са сериозно перо поради общинската капиталова програма и значителните държавни инвестиции. Те са много над 1% от БВП, затова Еврокомисията най-вероятно ще реши, че няма сериозна причина да задейства процедура по свръхдефицит“, смята икономистът.
Отделно, поради преразглеждането на отбранителната политика на Европейския съюз, някои отбранителни разходи вече се считат за желателни и не накланят везните в полза на предприемането на дисциплиниращи мерки. В България те възлизат на около 2% от БВП, отбелязва Ганев. Но е добре ЕК да погледне внимателно какво се случва с бюджета ни и да даде някои препоръки, както прави всяка година по линия на т. нар. Европейски семестър.
Според него изискването дадена държава да има бюджетен дефицит до 3% от БВП, за да може да се присъедини към еврозоната, е загубило значението си, откакто България е член на валутния съюз. Той може да е от значение само за откриването или не на процедура по свръхдефицит. Към момента в такава процедура са както страни от еврозоната като Австрия, така и държави извън валутния съюз като Румъния, припомни Ганев.
Работодателите обаче не са толкова спокойни. Асоциация на индустриалния капитал в лицето на Васил Велев е на мнение, че България трябва да спре да живее назаем, да спре дефицитите и да спре да надува заплатите в икономиката през увеличение на възнагражденията на администрацията.
„Макроикономиката има огромно значение – казва Велев – ние се намираме в състояние на свръхдефицит. Дефицитът на тази година, ако има икономии, ще е 5%, а ако продължим така, ще отиде до 8%. Вече няма счетоводни карти в ръкавите – събраха данъци напред, задържан беше ДДС. Вече имаме данни от служебното правителство – имаме 1,2% дефицит само за тримесечие. Ако го умножите по четири, става почти 5%”.
„Тези разходи бяха направени в опит да се купят избирателите, но видяхме, че не се купиха. Това са парите за държавната администрация, за отбраната, съдебната система. Всичко това изпревари равнището на заплащане в частния сектор. Производителността е нещо обективно и на тази база трябва да се определят заплатите в бюджетния сектор. При нас се взеха дългове, за да се платят тези заплати”, подчертава Велев.
Проф. Гарабед Минасян гледа чисто теоретично на бюджетния дефицит. „Дефицит не е мръсна дума. Проблемът е за какво се използват разходите свръх приходите. Лошо е, ако те се използват за ядене и пиене. Добро е, ако те съдействат за ускоряване на икономическата динамика”, заявява той.
Частните инвестиции партнират с публичните инвестиции. Страната ни има крещяща нужда от модерни инфраструктурни проекти, свързани с пътища, военно строителство, образование, здравеопазване, култура, спорт. Те съдействат, респективно ограничават, разгръщането на частните инвестиции, пояснява професорът от Икономическия институт на БАН.
Изпълнението на критерия за дефицита бе едно от условията страната да бъде приета в еврозоната. А продължаващото изпълнение на критериите след присъединяването, е важно, за да се демонстрират стабилни публични финанси и икономика.
От Фискалния съвет от месеци предупреждават, че това постоянно покачване на публичните разходи в последните години създава напрежение в система, която е инерционна. „Бюджетът покрива тези отклонения и проблеми, но когато тенденцията вземе превес, нещата стават видими“, подчертава членът на съвета Любомир Дацов. По думите му „залагането на приходи, които не отговарят на икономическата реалност, е една от основните причини да стане тази огромна разлика“.
Напомняме, че една от основните критики към държавния бюджет за 2025 г., изготвен от падналото коалиционно правителство „Желязков“, бе именно нереалистично заложеният ръст на приходите. Накрая се получи най-голямото неизпълнение на данъчните приходи (без осигуровките) от 2009 г. насам.
Когато правиш глупости и се опитваш да обясняваш как много мислиш за хората, единствено се получава, че накрая хората плащат сметката“, добавя Дацов.
И все пак заплашена ли е реално България от процедура по свръхдефицит?
Единственото, което може да спомогне да се „закърпи“ положението, е евродерогацията за военните разходи. С нея от сметката за дефицита може да се премахнат до 1.5 процента.
Колкото до данните на Евростат, те сочат, че през 2025 г. почти всички държави членки са отчели бюджетен дефицит, с изключение на пет: Кипър, Дания, Ирландия, Гърция и Португалия, които са регистрирали излишък. Най-големи дефицити са отчетени в Румъния (7.9% от БВП), Полша (7.3%), Белгия (5.2%) и Франция (5.1%). Общо 11 държави членки са с дефицит, равен или надхвърлящ референтната стойност от 3 на сто от БВП. България е в челото на „Б” групата, с реални шансове да прескочи в „А” при разумна политика по орязване на разходите.
