Въпросът защо ръководителите на държавни дружества, дори когато управляват губещи предприятия, получават толкова високи възнаграждения, отново излезе на преден план след изявление на служебния министър на земеделието и храните Иван Христанов. Той публично изрази изненадата си от нивата на заплатите в подопечните му структури чрез публикация във „Фейсбук“. Според него значителна част от директорите на държавни предприятия получават повече от министрите, въпреки че ръководените от тях дружества са натрупали сериозни финансови загуби и оцеляват на косъм.
Христанов посочи конкретни примери от последните три месеца на 2025 г., при които възнагражденията на директори варират между 34 000 и 44 000 лева за тримесечие, или приблизително между 10 000 и 15 000 лева месечно. Това, по думите му, се случва в предприятия, които са на загуба между един и три милиона лева годишно.
В друг случай директорка получава над 12 000 лева месечно, независимо че предприятието ѝ е в тежко състояние, материалната база се руши, а активите, включително животни, се разпродават. Министърът определи това като „безочие“ и обяви намерение да поиска пълен доклад и да предприеме действия за корекция на възнагражденията.
Въпреки заявената решимост обаче възможностите за бърза намеса се оказват ограничени. Причината е, че механизмът за определяне на заплатите в държавните дружества е регламентиран така, че не зависи пряко от волята на ресорния министър. Сегашната система позволява високи възнаграждения дори при лоши финансови резултати, което поставя под съмнение връзката между представянето на дружествата и заплащането на техните ръководители.
Другият проблем е, че Христанов скоро няма да е министър, а новите управляващи може да не проявят интерес към темата.
Как работи механизмът за определяне на заплатите
Формулата за възнагражденията на директорите и членовете на бордовете се базира на минималната работна заплата, умножена по коефициент. Основата е 1.5 пъти минималната заплата, към която се прилага коефициент, определян от показатели като размер на активите, брой на персонала и финансови резултати. Именно тук се крие проблемът – тежестта на нефинансовите показатели често е толкова голяма, че дори при слаби или отрицателни резултати крайната оценка остава висока.
Това означава, че увеличаването на минималната работна заплата автоматично води до ръст на възнагражденията в държавните дружества, независимо от тяхното състояние. От 1 януари с новата минимална заплата увеличението достига 12.6%, което се отразява пряко върху заплатите на ръководствата. За сравнение при останалите работещи в бюджетния сектор ръстът е около 5%. Така дори най-закъсалите предприятия могат да осигурят увеличение от над 2000 лева месечно на своите директори.
Показателен пример е едно от най-губещите държавни дружества – „Мини Марица Изток“. Компанията отчита загуба от 270 милиона лева за 2024 г. и оцелява благодарение на значителни държавни субсидии. Но при изчисляването на възнагражденията тя получава висока оценка заради размера на активите и броя на служителите. Така се стига до ситуация, при която изпълнителният директор може да получава възнаграждение от над 18 000 лева месечно, въпреки тежкото финансово състояние на дружеството.
Подобни дисбаланси се наблюдават и в други държавни структури. При „Български пощи“ например служителите получават около 621 евро заплата, докато изпълнителният директор взима около 7600 евро месечно. Това създава сериозно напрежение и поставя въпроси за справедливостта и ефективността на системата.
Бонуси и липса на прозрачност
Освен основните възнаграждения, значителен проблем представляват и бонусите, които ръководителите на държавни институции получават. Те често достигат десетки хиляди левове годишно и се изплащат под формата на допълнително материално стимулиране или възнаграждения за постигнати резултати. Тези средства също идват от публични ресурси, но информацията за тях не винаги е прозрачна.
Данни, изнесени от депутата Ивайло Мирчев през 2025 г., показват, че през 2024 г. ръководители на различни институции са получили значителни бонуси. Например в Сметната палата изпълняващият длъжността председател е получил над 86 000 лева допълнително възнаграждение за девет месеца, а избраният председател – около 27 000 лева за първото тримесечие. В Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори председателят е получил 56 000 лева бонуси, а главният секретар – над 32 000 лева.
Подобна е ситуацията и в регулаторните органи. Членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране са получили средно над 50 000 лева допълнителни възнаграждения, а тези на Комисията за финансов надзор – над 40 000 лева. В някои случаи общите суми за бонуси в една институция надхвърлят стотици хиляди левове.
Липсата на ясни правила и тавани за тези допълнителни плащания поражда сериозни критики от години, но която и партия да дойде на власт нищо не променя. Често обществото научава за тях със закъснение, когато вече са изплатени, а отговорността е трудно проследима. Някои институции дори отказват да предоставят информация, позовавайки се на защита на личните данни.
В края на миналата година депутати от „Продължаваме промяната“- „Демократична България“, сред които Божидар Божанов и Надежда Йорданова, внесоха законопроект за ограничаване на бонусите на ръководството на държавни предприятия. Те предложиха промяна в Кодекса на труда, която да ограничи допълнителните възнаграждения за членове и ръководители на органи, избирани изцяло или частично от Народното събрание, до размера на една брутна месечна работна заплата годишно.
„Практиката показва твърде разнородни допълнителни възнаграждения, които често изглеждат необосновани и без пряка връзка със свършената работа и постигнатите резултати. Твърде често за отпуснатите бонуси се разбира от обществото впоследствие, заедно с обичайния скандал, когато замесените лица дори вече не заемат съответните постове. Трябва да има ясна регламентация и правила, които да включват таван“, се посочваше във внесените аргументи.
Съвсем скоро ще стане ясно дали коалицията на Румен Радев, която на 19 април спечели изборите, има необходимата политическа воля да се заеме с казуса. Защото сегашният модел не стимулира ефективност и отговорност, а напротив – позволява високи доходи независимо от резултатите.
