Бъдещият министър трябва веднага да възстанови открития диалог, категоричен е Стоян Новаков
Стоян Новаков е бил заместник-министър на транспорта в правителството на Кирил Петков през 2022 година. Новаков е юрист, специализирал морско право. Има над 20-годишен управленски опит в сферата на транспорта и логистиката.
Г-н Новаков, кои ще са първите предизвикателства, пред които ще се изправи бъдещият министър на транспорта?
– През първите шест месеца новият ръководен екип на министерството на транспорта със сигурност ще се сблъска с изключително високите цени на енергията, може би – с липсата на горива, както и с проблеми във веригите за доставки и свързаните с тях следствия. Следователно това са проблемите, които в най-бърз порядък трябва да се решават. За целта, на първо място, бъдещият транспортен министър трябва да има подходящ и верен екип, с който да ги реши. Именно екип, а не механичен сбор от назначени през главата му железничар, авиатор, моряк, автопревозвач и комуникационен специалист!
Самият министър трябва да е добре познат и приет както от бранша, така и от хората и кръговете, определящи политиките в сферата на транспорта и логистиката в ЕС и в НАТО.
Лично за себе си мога кажа, че ако съм поканен за министър, още в първия ден ще получа поздравителни телеграми от партньорските посолства, включително и от държави, които са в конфликт в момента. Защото от времето, в което работех за развитието на транспортния коридор Персийския залив – Черно море, съм близък с другите страни в проекта. В крайна сметка бъдещите доставки от Близкия и дори от Далечния Изток ще минават основно през т.нар. Централен (б.авт. – или Среден) коридор, познат от древни времена като „пътят на коприната”. Той свързва Китай през Казахстан, Туркменистан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия, Черно море и Турция с Балканите и цяла Европа. В момента един контейнер стига от Китай до Батуми за две седмици, което няма как да стане с кораб.
Самият аз сега се занимавам с последната част от този коридор – фериботната връзка Батуми – Варна. Засега корабите са два, но има потенциал да се увеличат.
Как могат да се решат проблемите с цените, горивата и веригите за доставки, при положение, че са предизвикани отвън?
– Със сигурност няма да е лесно, като за целта има само един път и той е открит честен диалог с целия транспортен бранш. Всички решения трябва да се обсъждат и вземат заедно с него, а не му се налагат, както ставаше през последните години. Като човек, който следи транспорта от десетилетия знаете, че диалогът с транспортния бранш беше счупен през последните години, и то по една проста причина. Всички, които влязоха в ръководството на транспортното министерство тръгнаха да работят в личен интерес от първия ден. Нещо, което веднага създава антагонизъм между ведомството и бранша.
А транспортният министър трябва да е близък с бранша, желан от бранша и негов партньор. Само тогава ще може да води диалог с фирмите, за да разбира и решава насъщните им проблеми. А не да вземе един-два пъти нещо, след което никой да не го търси!
Нека слезем в сферата на конкретиката. Кои са най-належащите проблеми, които трябва да се решат в железопътния транспорт?
– Да, жп транспортът е най-проблемният, така че правилно е да започнем именно от него.
Какво мислите за договора с „Ивкони експрес” като пътнически жп превозвач по 25% от жп мрежата до декември 2038 година?
– За мене е абсолютно задължително да има либерализация на всеки пазар, включително и на железопътния, за да се самобалансира. Освен това железницата трябва да стане стратегически национален приоритет поради няколко причини. Тя решава много въпроси, вкл. и за безопасността по пътищата, екологията и т.н.
Известно е, че железницата в България през последните 30 години не се развива. Тук имаме само конвенционални жп линии, които дори и да имат подновени участъци, които позволяват малко по-висока скорост, не подобряват значително времето за пътуване и доставки.
Защото нямаме нито една изцяло завършена линия, а както вървят нещата – скоро няма и да имаме.
– Да, но не само. Преди месец и половина бях поканен от гръцката държава за срещата в Солун за подобряване на връзката Средиземно – Черно море. На нея стана ясно, че трябва да се реализират модерни високоскоростни сухопътни връзки между двете морета за, така да кажем – двойна употреба – гражданска и военна. За целта се предвижда привличането на огромни финансови средства, които ще надхвърлят неколкократно нашия национален бюджет.
Трябва да бъдат изготвени проекти и да се привлече финансиране отвън, по линия на ЕС и НАТО.
Тъй като трасетата ще свързват Гърция и България, трябва да се направят консорциуми от български и гръцки фирми, което ще способства да намалее корупционния натиск и да се свърши нещо.
Кои точки трябва да свързват тези коридори с двойна употреба?
– Знаете, че нашите граници на север и изток са водни, река и море. В този смисъл всяка жп линия и шосе, които водят до пристанище, а и до летище, са стратегическа инфраструктура с двойна употреба. Следователно новият министър на транспорта трябва да предложи такива трасета, които да се съгласуват с МРРБ и да бъдат верифицирани от Министерството на отбраната. След което с готовите проекти трябва да се кандидатства за финансиране. Защото имайки готови проекти – лесно се намират пари.
За да стане по-ясно – говорим за модерни жп и авто трасета, които да свържат гръцките с нашите пристанища?
– Точно така. Само че нашите черноморски портове трябва да се свържат със Западна Европа чрез Коридор №8, така и с Централна и Северна Европа чрез Рейн – Майн – Дунав. Европа вече има огромен проблем, той като изходът и входът й на Черно море практически е задънен. Знаете, че той се обслужва основно от трите големи пристанища – Констанца, Варна и Бургас. Порт Констанца вече се задъхва, тъй като обработва по 90 млн. тона товари годишно, сред които са и почти всички украински доставки. А за да могат пристанищата Варна и Бургас да приемат повече товари, трябва да се подобрят връзките между самите тях и Русе.
Ние трябва да използваме войните в Украйна и Иран, за да подобрим състоянието на пристанищата Варна и Бургас. За целта те трябва да бъдат свързани както с модерни жп линии, така и с автомагистрала А5 „Черно море”. Знаете, че тя е част от коридора Александруполис – Констанца, който е и военно трасе. Сега порт Варна обработва по 12-13 млн. тона годишно, а порт Бургас – по 8-10 млн. тона. Ако двете пристанища се свържат и започнат да работят по модела на Ротердам, ще могат да обслужват общо около 60 млн. тона годишно. За да стане това, трябва да се увеличи и капацитетът на цялата транспортна инфраструктура до тях.
Как може да се случи това, след като от десетилетия Румъния всячески се стреми да блокира всички връзки с България?
– Именно поради този причина2022, потърсих мнението на Соломон Паси, който предложи проектите така да бъдат структурирани така, че да бъдат одобрени от ръководството на НАТО в Европа. Това е единственият начин те да бъдат приети от Румъния и да бъдат реализирани!
Така че, знаейки къде са тесните места, трябва да се работи не с конфронтация, а в интерес на общите отбранителни способности. Когато ние съвместно с гърците направим инфраструктурата, тогава и румънците няма къде да идат, а с “желание“ ще изпълнят своята част от проектите.Трябва да се изготвят и проекти за високоскоростни жп линии, които са включени в националната транспортна схема. Когато тези линии бъдат готови, никой няма да пътува с кола от Варна и Бургас до София.
Какво е мнението Ви за разширяването на тол системата?
– Тол системата е модерен инструмент за провеждане на транспортна политика. Тя трябва да служи за разделянето на товарния от пътническия трафик, нещо, което говорихме още през 2021 година. За да се провежда обаче тя, АПИ трябва да се върне в министерството на транспорта – така, както е била до 1997 година. Целта е да се регулира използването на автомобилните трасета. Когато се насочи целият товарен трафик по няколко трасета, тогава се освобождава останалата пътна мрежа за пътническия трафик. Така се намаляват конфликтните точки и броят на тежките катастрофи. Когато се извърши маршрутизацията на товарния трафик – с входна и изходна точка и маршрут – ще се повиши и безопасността по пътищата.
Значи тежкотоварният автомобилен трафик да се насочи по първокласните пътища и магистралите?
– Да, основно там, защото анализите показват, че катастрофите с тежки камиони стават най-вече по второкласната пътна мрежа.
Всичко това обаче са дългосрочни проекти. Какво трябва да се реши в краткосрочен план? Включването на частен жп превознач няма да подобри услугата, тъй като лошото състояние на жп мрежата не позволява повишане скоростта на влаковете. Трябва да се осигурят много средства за капитален ремонт на основнте жп линии, а за самия ремонт също се иска и време.
– Така е. Въпросът е откъде могат да дойдат тези финансови средства. Именно поради това трябва да се направят тези проекти за трасетата за двойна употреба, за да се вземат пари и по линия на НАТО.
С бившия зам.-министър инж. Илия Илиев обсъждахме още през 2022 г. приемането на нов закон за изграждане на линейна инфраструктура, с който да се решат веднъж завинаги проблемите с отчуждаванията, които спират с години реализацията на проектите. А националният интерес при този тип инфрастукрура е определящ. Никой не отрича частния интерес, той трябва да бъде достойно възмезден,но това не бива да става за сметка на забавянето на важна за обществото инфраструктура.
В областта на водния транспорт какво трябва да се направи?
– Освен вътрешната свързаност на пристанищата, за която вече говорихме, спешно трябва да се направи анализ на товаропотоците при сегашните кризисни условия.
В най-скоро време ще бъде решен и един от старите проблеми на яхтинга у нас чрез създаването на Европейско училище за приложни морски науки – т.нар. Яхтена академия, за което отдавна работим. Има и други проблеми за решаване, но са тема на дълъг разговор.
Как трябва да се направи за авиационния сектор, който скоро ще изпадне в криза поради очертаващата се липсата на горива?
– Гражданската авиация е може би най-обединеният транспортен бранш у нас. Заслуга за това има Тодор Иванджиков – авиационен професионалист, добре представен и разпознаваем и в международен план. Проблемът там е остарялата нормативна база, която трябва да се актуализира. Вече масово се използват дронове, има дори и летящи таксита, а все още няма адекватна нормативна база за безопасното им използване.
Имаме много летищни площадки и военни летища, които пустеят. Летище Узунджово, например, влезе в концепцията на проекта Персийски залив – Черно море. То е разположено на 3600 дка, на две магистрали и разполага с жп гара на самото летище. Там може да се изгради един огромен интермодален терминал, по-голям от пловдивския, Целта е то да поеме по-големия карго трафик от изток, който да се дистрибутира тук и да се насочва към цяла Европа. На него контейнерите и камионите ще се качват на релси и ще поемат към Европа, което ще освободи „Тракия” и границите ни от колони.
Като се развие летище Узунджово – хиляди тежки камиони вече няма да се движат по „Тракия” и да рушат пътната мрежа у нас.
В крайна сметка как виждате бъдещето на транспортния сектор?
– Транспортният сектор има огромни перспективи. За да се модернизира и развива благоприятно той обаче не трябва всеки вид транспорт да се разглежда сам за себе си, а само в симбиоза с останалите – като единен съвместно работещ организъм.
Не може да управляваш сектор, който не познаваш и не разбираш! Задължително трябва да се ползват кадри със солидни международни контакти, защото България не съществува сама за себе си, а като част от Балканите, Европейския съюз и НАТО.
Трябва веднъж завинаги да се сложи край и на другия страшен проблем в транспорта – липсата на приемственост. Всяко ново управление смята, че животът започва и свършва с него, а не е така. Трябва да се работи с дългосрочни политики, които задължително да се реализират независимо колко често се сменят министрите. Министърът трябва да работи за транспортния бранш, винаги в рамките на закона и в защита на националния интерес! Всяко от тези три неща трябва да се изпълняват, за да се върви напред.
Четете още: Стоян Новаков: Какво ще се случи с трафика, когато започне ремонтът на трасето през ГКПП „Кап. Андреево“?
