Ще останат ли в миналото изгодните оферти за полет до Лондон за 19 евро и до Катания за 16? Това е притеснението на хиляди българи, които живеят и работят в чужбина. Перспективата за достъпни самолетни пътувания постепенно се променя, а причините за това са както икономически, така и геополитически. Според Асоциацията на българските авиокомпании се очаква цените на самолетните билети у нас да нараснат с около 15 процента. Основният фактор зад тази тенденция е рязкото поскъпване на авиационното гориво, което е пряко свързано с нестабилната ситуация в Близкия изток.
През последната година се наблюдава ръст от 6% на международните полети, преминали през Летище „Васил Левски“, спрямо 2024-та. През 2025 г. са били осъществени над 7 800 000 редовни международни полета, което представлява увеличение с около 400 хиляди. В същото време обаче се отчита спад при международните чартърни полети, което подсказва промяна в структурата на въздушния трафик и поведението на пътниците.
Основното предизвикателство пред авиационния сектор остава цената на керосина. Само в рамките на два месеца тя се е увеличила два пъти, което поставя авиокомпаниите под сериозен натиск. Допълнително усложнение създава и несигурността заради наличностите на гориво, макар засега да няма индикации за недостиг на българските летища.
Междувременно в Европа се обсъжда въвеждането на схема за разпределение на резервите от авиационно гориво, но все още липсва яснота как точно ще бъде приложена.
Проблемът продължава да е напрежението в Близкия изток. Затварянето на Ормузкия проток, през който преминават около една пета от световните доставки на петрол, доведе до ограничаване на износа и рязко покачване на цените. Това неизбежно увеличи разходите за авиационно гориво и създаде риск от бъдещи затруднения с неговото осигуряване. От друга страна, липсата на конкретен план на Съединените щати за развитието на конфликта с Иран прави дългосрочното планиране на авиокомпаниите почти невъзможно.
В отговор на ситуацията редица нискотарифни превозвачи започнаха да намаляват броя на полетите си. Компании като Ryanair, Transavia и Volotea вече оптимизират маршрутите си, намаляват честотата на полетите или пренасочват пътниците през алтернативни дестинации. Целта е да се запази оперативната стабилност, без да се стига до рязко увеличение на цените, поне в краткосрочен план.
Засега поскъпването на билетите остава сравнително ограничено – около 5% при някои превозвачи. В същото време обаче се наблюдава въвеждането на допълнителни такси, например за ръчен багаж, което е индиректен начин за компенсиране на нарасналите разходи. Тази стратегия позволява на авиокомпаниите да поддържат конкурентни базови цени, като същевременно увеличават приходите си.
Най-сериозно засегнати са дългите маршрути, особено тези към Азия, които преминават или заобикалят зоните на конфликта. Удължените маршрути водят до по-висок разход на гориво и съответно до по-скъпи билети. Пътниците, които планират подобни пътувания, са ежедневно съветвани да бъдат внимателни и да резервират по-рано, тъй като цените вероятно ще продължат да растат.
Авиокомпаниите предприемат и вътрешни мерки за оптимизация на разходите. Сред тях са подобрени техники на пилотиране, контрол върху скоростта при набиране на височина, зареждане на летища с по-ниски цени на горивото и намаляване на теглото на самолетите. В някои случаи дори се анализира ефективността на пилотите по отношение на разхода на гориво.
Въпреки напрежението в България не се очаква сериозен недостиг на авиационно гориво, благодарение на работата на рафинерията в Бургас. На 13 април САЩ удължиха с шест месеца дерогацията (изключението от санкциите) за рафинерията на „Лукойл“ в морския град. Това решение позволява на дружеството да продължи да работи и осигурява горива, избягвайки незабавното затваряне поради наложените от Вашингтон ограничения срещу руската петролна компания.
Освен това удължаването дава време за техническа и логистична подготовка за работа с неруски петрол. Но цените обаче остават силно зависими от международната обстановка и се променят динамично. Наблюдават се както резки покачвания, така и краткотрайни спадове, което прави всякакви дългосрочни прогнози несигурни.
Ако кризата продължи, авиокомпаниите вероятно ще намалят броя на по-малко рентабилните полети. Вместо да работят на загуба, те ще редуцират честотата на полетите до популярни маршрути. Това може да доведе до по-ограничен избор за пътниците и по-високи цени, особено в пиковите летни месеци.
Към момента повечето превозвачи не изискват доплащане за вече закупени билети, но увеличенията се отразяват върху новите резервации. В същото време Международната енергийна агенция предупреждава, че Европа разполага с авиационно гориво за около шест седмици.
Според експертите създалата се ситуация е една от най-сериозните енергийни кризи, с потенциално глобално отражение върху инфлацията и икономическия растеж.
Тази криза обаче не е безпрецедентна. В миналото геополитически конфликти и събития като войната в Ирак или атаките от 11 септември в САЩ предизвикаха масови съкращения на полети и дълбоки промени в бизнес моделите на авиокомпаниите. Днешната ситуация следва сходен модел, но с още по-изразен натиск върху цените на горивата.
Едно е ясно – пътниците могат да очакват по-високи цени, по-малко налични полети и по-голяма несигурност при планирането на пътувания. Макар да няма непосредствен риск от пълно прекъсване на въздушния трафик, авиационният сектор навлиза в период на адаптация към новата икономическа реалност.
