Федералният резерв (ФЕД) запази лихвените проценти непроменени на трето поредно заседание на паричния си комитет на 28 и 29 април заради скока на цените на суровия петрол и засилената икономическа несигурност от войната с Иран. Банковите парични стратези гласуваха базовата лихва да остане в диапазона от 3.5% до 3.75 процента.
Решението не е единодушно. Членът на банковия борд Стивън Миран е предложил лихвените проценти да се понижат с 25 базови пункта. А директорите на клоновете на Федералния резерв в Кливланд Бет Хамак, в Минеаполис Нийл Кашкари и в Далас Лори Логан са подкрепили запазването на лихвите, но не са били съгласни с текста в официалното изявление за паричната поритика „тенденция към намаляване (на лихвите)“. За последен път четирима зисиденти е имало на 6 октомври 1992 година.
Разногласията се очертават с края на мандата на председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл. На 29 април той обяви, че възнамерява да остане член на банковия борд „за период от време, който предстои да бъде определен“. „Планирам да не привличам внимание или публичност като управител. Има само един председател на Управителния съвет. Когато Кевин Уорш бъде потвърден и положи клетва, той ще бъде този председател“, каза Пауъл на пресконференцията след края на съвещанието на паричните стратези.
Уорш, който е номиниран от президента Доналд Тръмп за наследник на Пауъл, се приближи с една крачка до банковото кормило на 29 април когато банковата комисия на Сената гласува да го одобри и да изпрати номинацията му до всички членове на Сената.
В официалното изявление на централните банлеки след края на съвещанието им за паричната политика се подчертава, че „при разглеждането на обхвата и времето на допълнителни корекции… Комитетът ще оцени внимателно постъпващите данни, развиващите се перспективи и баланса на рисковете“. Този текст се смята за тенденция към подкрепа на понижението на лихвените проценти. В тази връзка няколко членове на Федералния резерв са гласували за промяна на текста, която да отразява, че има равен шанс както за повишаване, така и за намаляване на лихвите.
„Мисля, че центърът се движи към по-неутрално положение“, обобщава Пауъл. „И това е нещо, което пазарите също казват.“
По оценка на паричните стратези, повишението на инфлацията е в резултат отчасти на неотдавнашния ръст на цените на енергията в световен мащаб. Те допълват също, че събитията в Близкия изток допринасят за високо ниво на несигурност за икономическите перспективи.
Пауъл посочва, че представителите на Федералния резерв отдавна очакват изолирани ценови шокове от митата на Тръмп, но че ръстът на цените в крайна сметка ще спре и няма да тласне инфлацията нагоре. „Очакваме това да се случи през следващите две тримесечия. Така че ще наблюдаваме много внимателно, за да видим дали това, което сме си мислили през цялото време, ще се случи. Това е нещо като критична част от прогнозата“.
Официалното съвещание на паричния комитет на ФЕД на 28 и 29 април беше последното под ръководството на Пауъл. Той поясни, че ще остане в банковия борд след като мандатът му като председател изтече на 15 май, защото няма друг избор насред поредицата от съдебни атаки срещу централната банка.
„Тези съдебни действия от страна на администрацията са безпрецедентни в нашата 113-годишна история“, коментира Пауъл. „Притеснявам се, че тези атаки удрят институцията и излагат на риск това, което наистина е важно за обществото, а именно способността да се провежда парична политика, без да се вземат предвид политически фактори.“ Той не обяви допълнителен график за плановете си, като подчерта единствено, че ще напусне, „когато сметне за подходящо да го направи“.
Този ход може да предизвика нов сблъсък с президента Тръмп, защото Пауъл ще има възможност да продължи да участва във формирането на паричната политика на Съединените щати с право на глас до 2028 година. Седемте членове на Съвета на управителите на Федералния резерв имат 14-годишни мандати, докато председателите служат за по четири години.
Пауъл ръководи централната банка в продължение на осем години – два мандата на председател. Той е номиниран за първи път от Тръмп през 2018 г. и е преназначен от бившия президент Джо Байдън.
Решението на Пауъл е в разрив със съвременната история. Неговите непосредствени предшественици напуснаха централната банка след назначаването на приемниците им. Джанет Йелън, Бен Бърнанке и Пол Волкър са подали оставка от постовете си на управители в същия ден, в който са приключили мандатите им като председатели. Мандатът на Алън Грийнспан като член на борда е изтекъл през 2006 г. едновременно с края на срока му като председател, според данните на Федералния резерв.
Предишен прецедент за хода на Пауъл е Артър Бърнс, остана в борда само два месеца след края на мандата му като председател през 70-те години на миналия век. Маринър Екълс пък е остана като управител три години след края на мандата му като председател през 1948 година.
Ключов фактор за Пауъл е криминалното разследване на показанията му за ремонтите в централата на Федералния резерв. През март той заяви пред репортери: „Нямам намерение да напускам Съвета, докато разследването не приключи напълно, прозрачно и окончателно“, повтаряйки същите думи и на 29 април.
Именно въпросът за окончателността остава предмет на значителен дебат. Миналия петък, прокурорът на Съединените щати за окръг Колумбия Жанин Пиро обяви, че нейната служба прекратява разследването си и предава въпроса на главния инспектор на Федералния резерв. Но добави: „Няма да се поколебая да подновя наказателното разследване, ако фактите го налагат“.
Сенатор Елизабет Уорън пък заяви, че Тръмп е решен да продължи да размахва „меча на наказателното преследване“ над Федералния резерв и да „поддържа заплахите от фалшиви криминални обвинения живи“.
