Днес празнуваме Гергьовден – денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празникът на овчаря.
Имен ден имат носещите имената Георги, Гергана, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия и производните им.
Името на храбрия светец-покровител на войската оглавява класацията на най-разпространените български мъжки имена, изпреварвайки в това отношение дори считаното за най-популярно родно име Иван. Той е петият най-празнуван в България, след Цветница, Ивановден, Архангеловден и Стефановден.
На този ден Българската православна църква чества паметта на Свети Георги Победоносец –
мъченик за християнската вяра, традиционно възприеман като светец-войн и светец-покровител на различни военни съсловия и помощник във войните. В България има над 400 храма, както и няколко манастира, посветени на свети Георги.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.
Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари е учреден и военният орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
През 1946 г. се прекъсва традицията на празника и е обявен само за „Ден на пастира“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
В българския народен календар
Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник.
Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и роми. Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Според народните представи Св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
