Малко породи котки носят в себе си толкова легенди, колкото свещената бирма. Дори името ѝ идва от легендата — „Birman“ произлиза от „Birmanie“, френското наименование на Бирма (днешен Мианмар), а пълното име на породата звучи още по-тържествено: свещена котка на Бирма.
Легендата започва в древен храм, посветен на златната богиня Цун-Киан-Ксе, която според вярванията на кхмерите пазела душите на починалите. В храма живеели сто снежнобели котки, а една от тях — Синх — била постоянният спътник на върховния жрец Мун-Ха. Една нощ храмът бил нападнат, а старият жрец загинал, докато защитавал златната статуя на богинята. В мига на смъртта му Синх стъпил с лапички върху тялото на господаря си и обърнал поглед към богинята. Тогава станало чудото: бялата козина на котката придобила златист оттенък, очите ѝ станали сапфиреносини като очите на богинята, а муцунката, ушите, краката и опашката потъмнели до цвета на земята. Само четирите лапи — там, където докосвали жреца — останали чисто бели, като символ на чистота. На сутринта всички сто храмови котки били преобразени по същия начин.
Това е легендата. Истинската история е по-земна, но не по-малко загадъчна. Сигурното е, че породата се появява в Европа около 1919–1920 г., когато във Франция пристига първата породиста бирманска котка. Първоначално били две, но мъжкото животно не преживяло дългото морско пътуване, а женската — която била бременна — оцеляла и родила първите котенца на западна земя. Как точно котките напуснали Изтока, никой не знае със сигурност. Една версия разказва, че двойката била подарена на двама европейци в знак на благодарност, че помогнали да се защити храм; друга — че котките били изнесени тайно. Историците и до днес спорят, а самите развъдчици от онова време признават, че произходът на породата си остава загадка.
Официалното признание идва бързо: през 1925 г. Котешкият клуб на Франция регистрира породата под името „Sacre de Birmanie“. Следват по-трудни години. По време на Втората световна война породата едва не изчезва напълно — според някои сведения в цяла Европа оцеляват само две котки, двойка на име Орлов и Ксения де Кааба. Цялата съвременна порода в следвоенна Франция произлиза от тяхното потомство. За да бъде възстановена, развъдчиците трябвало внимателно да кръстосват оцелелите бирми с други дългокосмести породи. Едва в началото на 50-те години отново започват да се раждат чистокръвни котенца, а до 60-те години породата вече е призната от водещите фелинологични организации в Европа и Америка.
Любопитен детайл, който се пази и до днес: много развъдници на бирми следват стара френска традиция — всички котенца, родени през една и съща година, получават имена, започващи с една и съща буква от азбуката. Така по името на котката опитното око веднага може да отгатне в коя година е родена.
Свещената бирма е оставила следа и в развъждането — тя е сред породите, използвани при създаването на рагдол. И още нещо, което често обърква хората: свещената бирма (Birman) няма нищо общо с бирманската котка (Burmese). Това са две напълно различни породи, които си приличат единствено по име. Свещената бирма е дългокосместа, синеока, с характерните бели „ръкавички“ — и носи в себе си цяла легенда, каквато малко котки по света могат да разкажат.
