Омбудсманът Велислава Делчева изпрати становище до председателя на 52 – рото Народно събрание Михаела Доцова, министрите на земеделието и храните Пламен Абровски и на правосъдието Николай Найденов, както и до председателя на УС на Националното сдружение на общините – Даниел Панов, в което настоява за спешни законодателни и организационни мерки, свързани със защитата на признатите реституционни права на гражданите след изтичане на ограниченията за разпореждане със земите от т.нар. „остатъчен поземлен фонд“.
В позицията се подчертава, че отпадането на ограниченията за разпореждане със земите по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) създава риск от допълнително намаляване на поземления ресурс, предназначен за довършване на реституционните и обезщетителните процедури.
„Отпадането на ограничението за разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд намалява гаранциите гражданите да получат земя в изпълнение на актовете за признатите им от държавата права“, подчертава омбудсманът Велислава Делчева.
В становището си тя припомня, че още след отпадането на предходни ограничения през 2010 г. е последвало масово разпродаване на земи от остатъчния поземлен фонд, което е наложило въвеждането на два последователни мораториума през 2015 г. и 2020 г. Според омбудсмана историческият преглед показва ясно, че всяко либерализиране на режима в условията на неприключила поземлена реституция води до намаляване на земите, необходими за удовлетворяване на признатите права на гражданите.
Особено тревожен, според омбудсмана, е фактът, че в регистрите като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ продължават да фигурират имоти с признато право на възстановяване в стари граници, както и земи, които фактически се владеят и обработват от своите собственици, но формално са актувани като общинска собственост. Това създава риск от разпоредителни сделки с имоти, за които реституционните процедури не са приключили.
Делчева обръща внимание и на трайната съдебна практика на Върховния касационен съд, според която земите с признато право на възстановяване в стари граници не попадат в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ и не могат да бъдат третирани като част от остатъчния поземлен фонд.
„При разпоредителни сделки от общината със земи – частна собственост, неправомерно включени в остатъчния поземлен фонд, се увеличава вероятността от възникване на конфликти и въвличане на собствениците в съдебни спорове, подкопава се правната сигурност и конституционният принцип на правовата държава“, предупреждава Велислава Делчева.
В становището си тя подчертава още, че забавянето на поземлената реституция вече е квалифицирано от Европейския съд по правата на човека като системен проблем, свързан с прекомерна намеса в правото на собственост. Посочва се, че решенията на ЕСПЧ по темата са поставени под засилено наблюдение от Комитета на министрите към Съвета на Европа, а препоръчаните общи мерки за определяне на срокове и механизми за защита все още не са изпълнени.
„Продължителното неизпълнение на решенията на органите по поземлената собственост и на съдебните решения е квалифицирано от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) като системно нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи поради прекомерна намеса в правото на собственост“, се казва още в позицията.
Омбудсманът препоръчва възстановяване на ограничителния режим за разпореждане със земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, определяне на краен срок за приключване на поземлената реституция, преразглеждане на протоколите за определяне на остатъчния поземлен фонд и ускоряване на законодателните промени, предвидени в Законопроект № 47-202-01-31/02.06.2022 г.
Според Велислава Делчева защитата на признатите реституционни права и довършването на поземлената реституция са въпрос не само на законност, но и на възстановяване на общественото доверие в държавата и принципите на правовия ред.
Последният голям скандал за разпродажба на огромни земеделски площи, но не от общинския, а от държавния поземлен фонд, гръмна в края на 2023 г., когато земеделското министерство, ръководено от Кирил Вътев, пусна писмо до финансовото, в което коментира вече „посочения допълнителен приход от продажба на земи през 2025 г“ . От писмото става ясно, че „прогнозната стойност на касовите приходи от продажбата на земи от държавния поземлен фонд чрез поименни компенсационни бонове (ПКБ), посочени в предложената рамка за бюджет на МЗХ за 2025 г. е в размер на 340 млн. лв.“ Както и че „за тази стойност, при допускане на продажба чрез търг на земи от държавния поземлен фонд (ДПФ) за притежатели на поименни компенсационни бонове, на компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи, ще са необходими по предварителни разчети приблизително 700 000 дка., което представлява 1/5 от наличния държавен поземлен фонд“.
Последва усилено отричане от финансовото министерство, след което тогавашната председателка на парламентарната земеделската комисия Десислава Танева, бивш аграрен министър, призна че има такава нагласа. При изслушване на земеделския министър във връзка с дебата за бюджета станало ясно, че „е имало и се води дебат между МФ и МЗХ по повод продажба от Държавен поземлен фонд и планиране на 340 млн. лв. приход в бюджета от тази продажба, но Министерството е възразило“.
Години по-рано под ръководството на предшественика Мирослав Найденов земеделското министерство разигра схемата с негово изявление, че „400 млн. лв. може да влязат директно в бюджета от продажба на земи от държавния поземлен фонд“. И подчертава, че „интересът към земеделските земи от държавния поземлен фонд е много голям, защото по-голямата част от тях са комасирани“.
По думите на Найденов тогава фондът разполагал със 1 млн. и 300 хил. дка. свободни земи, които ще бъдат предлагани след търг или конкурс. Пусна все пак и сламката за другия вариант – отдаване под аренда за много по-дълъг срок, като предварително арендаторите внесат една трета или дори половината от дължимата сума. Така същите 400 млн. лв. приходи щели да бъдат постигнати и без продажба, като при отдаване под аренда част от дължимото за по-дългия срок бъде изплатено веднага.
После темата потъна в тишина, нарушена през 2012 г., когато продажбата е подготвена на тъмно, готова за реализиране и Мирослав Найденов я коментира на специална пресконференция. Предложени бяха 154 хил. дка. с планирани приходи от 70–80 млн. лв., като министърът уверява че „процедурите са прозрачни и публични, сложили сме всичко на масата“. И призовава медиите „да сигнализират за нередности при продажбата на държавните терени“. Найденов припомня, че поименни компенсаторни бонове, с които ще се плаща, „са издадени на собственици, на които държавата не е успяла да върне земята“. И уверява, че „сега тази несправедливост ще бъде поправена“.
Съответно цената на компенсаторките скочиа временно, но всички бяха наясно че това не е проблем за печелившите. Търгът за рекордното количество държавна земя мина при липса на каквато и да било ранна и подробна информация към пазара. Стана ясно, че правилните играчи са знаели месеци по-рано и са се сдобили предварително с големи количества компенсаторни книжа, което води участниците на капиталовия пазар до извода за предварително изтичане на информация към шепа фирми. А вместо да поеме отговорност за грабежа, Найденов призна липсата на публичност и за поправка анонсира втори търг за месец по-късно, който щял да бъде „последен“.
Три десетилетия след приемането на най-важния реституционен нормативен акт – Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), кабинетът пусна за обществено обсъждане несбъднал се проект за промяната му, с който да бъде фиксиран краят на поземлената реституция. Предложен беше двугодишен срок, в който собствениците/наследниците да подават искания до общинските служби по земеделие за установяване на границите на земеделските имоти, за които правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие или със съдебен акт. Съгласно проекта имотите трябваше да се разполагат върху земи, предоставени от общинския и държавния поземлени фондове, като за собствениците или наследниците, които не са подали искане за установяване на границите, това да става служебно.
„Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие на 25 януари 2021 г. Резолюция № 2358 (2021), в която изразява сериозното си безпокойство от броя осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека, чието изпълнение не е приключило и се наблюдава от Комитета на министрите на Съвета на Европа в продължение на повече от 5 години след постановяването им. Република България е цитирана като една от държавите членки на Съвета на Европа с най-висок брой неизпълнени решения„, е посочено в мотивите към проекта.
Посочено беше още, че с цел преодоляване на натрупаните проблеми със заповед на правосъдния министър от 2021 г. е създадена междуведомствена работна група за изготвяне на Пътна карта за изпълнението на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека срещу България. В Пътната карта, приета с решение на Министерския съвет, са включени и необходими мерки за изпълнението на осъдителните решения на Съда, свързани с прилагането на законодателството в областта на реституцията на земеделски земи.
Става въпрос както за отделни производства („Василева и Дойчева срещу България“, „Мутишев срещу България“), така и за цели групи еднотипни дела, по които са постановени осъдителни решения („Любомир Попов срещу България“, „Сивова и Колева срещу България“) с категоричен извод за прекомерно, неоснователно, недопустимо и направо необяснимо забавяне на реституционните процедури. Съдът в Страсбург е дал конкретни препоръки на България, като въвеждането във вътрешното право на срокове за изпълнение на административните и съдебните решения за възстановено право на собственост е поставено на първо място.
Умишленото бездействие на държавата беше неутрализирано донякъде с временна забрана за разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд. В края на 2020 г. тогавашният омбудсман Диана Ковачева изпрати остро писмо до тогавашния земеделски министър Десислава Танева във връзка с изтичащия 5-годишен мораториум в тази насока. В него беше порицана тенденцията за фактическо присвояване на частни земи от държавата, които после биват продавани на обръчи от властови фирми.
„След поставянето на краен срок за приключване на поземлената реституция на реално възстановимите имоти през 2007 г. не се допуска признаването на нови реституционни права и така остатъчният поземлен фонд е „затворен“ в полза на общините. Противоречивото развитие на режима за разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд и посочените примери от практиката по прилагането му са доказателство, че политиката да се разширяват правата на общините за разпореждане със земите преди да е приключила поземлената реституция, сериозно компрометира гаранционната функция на остатъчния поземлен фонд и поставя под въпрос довършването на възстановителните и обезщетителните процедури със земя по реда на ЗСПЗЗ в полза на правоимащите собственици. Неоспорим факт е, че след 30-годишното прилагане на закона, поземлената реституция все още не е приключила, а неглижирането на проблема означава лишаването от достъп до земя и дълготрайно поддържане на големи групи граждани в състояние на „номинални“ собственици“ , написа омбудсманът с искане забраната за разпореждане да бъде продължена.
Целта на организираното институционално присвояване в заключителния етап на земеделската реституция е отдавна ясна – грабеж на земя в полза на властови обръчи и съответно максимална вреда за правоимащите собственици. Иначе казано – наследниците да бъдат обезщетени с възможно най-малко земя от общинския и държавния поземлени фондове, и възможно повече компенсационни бонове без реална пазарна стойност. И, докато българските съдилища започнаха да съобразяват практиката си с тази на Съда в Страсбург, държавата и общините продължиха да крадат имоти, полагащи се на правоимащите.
Особено показателно за изначалните и трайни намерения на поземлената администрация за неизпълнение на обезщетителната процедура е укриването и манипулирането на т. нар. редукционен коефициент, въз основа на който се определя съотношението на обезщетението със земя и бонове. След като поземлената администрация в София поддържаше умишлено в продължение на повече от десетилетие като „неокончателен“ редукционен коефициент 0.31, а после започна да твърди пред съдилищата че стойността му е 0.25, в първите решения за окончателното му определяне той се срина до мизерните 0.14 пункта.
И не е трудно да сметнем за какво „присвояване“ на имоти става въпрос при обявеното наличие на 11 000 дка. свободна и близо 48 000 дка заявена за обезщетение земя само около София. Защото точно отказът на поземлената администрация да определи окончателно редукционния коефициент беше ключовата спънка за приключване на обезщетителната процедура. Резултатът е чудовищен – повече от половината налична свободна земя всъщност… я няма! А България е единствената евро членка от бившия източен блок, страдаща от подобен синдром на институционално беззаконие.
