На второ четене мнозинството в парламента върна Антикорупционната комисия, която беше закрита през януари 2026 г. от тогавашното управляващо мнозинство на ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП и „Има такъв народ“. Част от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ тогава – по-специално депутатите на ДБ също искаха закриване на Антикорупционната комисия, като бяха внесли отделен законопроект за закриването й. Сега обаче се наложи депутатите в 52-рото Народно събрание да я възстановят, приемайки Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, предложен от Министерския съвет.
Причината – по Националния план за възстановяване и устойчивост България е поела ангажимент да реформира съществуващата Комисия за борба с корупцията и отнемането на незаконно придобитото имущество чрез създаването на политически независим орган, за чието управление е заложено да бъде назначен в рамките на прозрачен процес, гарантиращ политическа независимост. Очаква се, че след като депутатите гласуваха днес връщането на Антикорупционната комисия, ще бъде размразено плащането по две цели от Националния план за възстановяване и устойчивост – цел 218 в размер на 214 544 232 евро и цел 220 в размер на 43 684 713 евро.
Вносителите на законопроекта припомнят, че в ретроспективен план, от 2023 г. до момента са се случили две концептуално противоположни законодателни реформи в областта на борбата с корупцията. В края на 2023 г. е била създадена самостоятелна Комисия за противодействие на корупцията със Закона за противодействие на корупцията, като в началото на 2026 г. тя е била закрита и функциите ѝ са били разделени между Националната следствена служба, Министерството на вътрешните работи и Сметната палата. Така обаче не били изпълнени поетите ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Сега новият антикорупционен орган ще съсредоточи в себе си само онези правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционните престъпления. Това означава, че в него ще бъде концентриран анализаторски, оперативен и разследващ потенциал. Поради тази причина основните направления в работата на новата структура ще бъдат основно четири:
1. Провеждане на политика по превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информация за националните антикорупционни политики и мерки, разработване и предлагане на мерки за превенция и противодействие на корупцията и координация на прилагането им.
2. Разкриване и разследване на корупционни престъпления с потенциални извършители – лица, заемащи висши публични длъжности, изрично посочени в чл. 5, ал. 1 от приетия законопроект.
3. Проверка на декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, чрез извършване на професионален и задълбочен специализиран анализ и съпоставяне на данни от различни независими източници.
4. Установяване на конфликт на интереси от лица, заемащи публични длъжности, чрез проверка на получени сигнали и информация за такъв.
За изпълнение на дейностите по разкриване и разследване органите на Комисиятаще разполагат с необходимите оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Първите ще се осъществяват от служителите, натоварени с тази дейност и притежаващи съответния статут, като те ще трябва да отговарят на заложените в проекта специфични завишени изисквания.
Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва, когато за някое от лицата на висша публична длъжност, бъде получена информация за споменатите по-горе корупционни престъпления по искане на органите на досъдебното производство и на съда или при констатирано несъответствие между декларираното и реално установеното имуществено състояние.
Разследването ще се осъществява от служители на Комисията, назначени на длъжност разследващи инспектори”. За осигуряване на тяхната независимост и самостоятелност в законопроекта са установени няколко гаранции. Сред тях е принципът служебните им правоотношения да възникват, съответно да се прекратяват, не от председателя на Комисията, а с решение на Комисията като колективен орган. На разследващите инспектори няма да може да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления.
При осъществяване на правомощията си те ще взимат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Горестоящите ръководители няма да имат право да дават указания за извършването на действия по разследването, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.
Предвижда се на длъжност „разследващи инспектори” да се назначават юристи с най-малко 5 години юридически стаж. Назначаването им, както и това на служителите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, ще се провежда след конкурс и успешно премината проверка за почтеност.
Дейностите по проверка на декларациите за имущество и интереси и установяване на конфликт на интереси ще се осъществяват от държавни служители със статут по Закона за държавния служител. В приетия законопроект са предвидени и съответните изменения в Закона за Сметната палата с оглед на премиване на антикорупционните функции по превенция на корупцията, проверка на декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности и установяване на конфликт на интереси.
С цел обезпечаване изпълнението на посочените функции се предлага преминаване на служителите, които ги осъществяват, от Сметната палата в Комисията по противодействие на корупцията без прекратяване на служебните правоотношения.
Законопроектът предлага и различен от досега установените начини на формиране на състава на Комисията като колегиален орган. За да се гарантира нейната независимост, се предвижда един от членовете ѝ да се избира от Народното събрание, един да се назначава от президента на Република България, по един да се избира от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно от Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, и един да се избира от Висшия адвокатски съвет.
Предвижда се Комисията, чиито служители ще имат 5-годишен мандат, да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят ще се определя чрез жребий.
Установяват се публични процедури при избора на членовете с широко участие в процедурата на неправителствени организации, висши училища и научни организации. Подобен публичен механизъм е предвиден и при назначаването на член на Комисията от президента на Република България.
Комисията ще се отчита на всеки шест месеца пред Народното събрание, като ежегодно до 31 март ще представя годишен доклад за дейността си през предходната календарна година.
