Разходите на Русия за войната в Украйна са на път да надхвърлят бюджета ѝ с поне 2 трилиона рубли (28 милиарда долара) тази година, става ясно от писмо, прочетено от репортери на „Файненшъл таймс“. Това ще окаже натиск върху финансите на Кремъл, зъщото извънредните разходи са направени при нарастващ дефицит.
Министерството на финансите е изчислило през февруари, че преразходът от 2 трилиона рубли за конфликта може да достигне 4 трилиона рубли тази година при „негативен сценарий“, според писмото на финансовия министър Антон Силуанов. В него се отбелязва също, че се очаква и преразход от 4 трилиона рубли за войната през 2027-а и 2028 година. И се настоява кабинетът да замрази 2.9 трилиона рубли от планираните разходи за други цели за 2026-а, 5.4 трилиона рубли за 2027-а и 7.1 трилиона рубли за 2028-а, за да покрие нарастващите военни разноски.
Искането подчертава трудностите на Москва да финансира войната, въпреки че е отпуснала 16.84 трилиона рубли (238 милиарда долара), или почти 40% от бюджета за тази година, за отбрана и сигурност. Кремъл планира бюджетен дефицит от 3.8 трилиона рубли за цялата 2026-а. През първите четири месеца обаче бюджетът на Русия вече е на червено с 5.9 трилиона рубли – или 2.5% – най-големият размер откакто президентът Владимир Путин нареди пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022-а. Военните разходи биха могли да вкарат бюджетната сметка още по-дълбоко на червено, ако не могат да се направят съкращения на други пера.
Откакто Силуанов е отправил молбата си, руският бюджет получи тласък от войната в Иран, която изпрати цените на петрола над 100 долара за барел за първи път от 2022-а насам. Но неочакваните допълнителни приходи от по-високите цени на енергията е малко вероятно да са достатъчни, за да покрият всички нарастващи разходи на Кремъл за войната в Украйна.
В интервю за руския вестник „Комерсант“, публикувано в средата на седмицата, Силуанов отбелязва, че финансовото министерство преразглежда бюджета, за да отчете „промените в макроикономическите условия [и] необходимостта от концентриране на допълнителни ресурси върху важни приоритетни области“. Той посочва също, че са възможни допълнителни бюджетни съкращения.
„Нашите резерви не са безкрайни. Не можем да позволим никакви слаби места във финансите ни, докато в света се случват такива големи трансформации“, казва Силуанов. „Кабинетът работи непрекъснато за стабилизиране и балансиране на държавните финанси.“
Силуанов заяви този месец, че през април Русия е получила 200 милиарда рубли (2.8 милиарда долара) допълнителни приходи от износ на енергия. Той обаче добавя, че очакваните постъпления от енергия са намалели с приблизително същата сума през март. Увеличението от по-високите цени на петрола и газа е орязано от плащания към руските петролни компании за ограничаване на повишението на цените на бензина на вътрешния пазар, както и от силната рубла, която се търгува в близост до най-високите си нива спрямо долара за последните повече от три години.
Нарастващите разходи за войната в Украйна, която вече е в петата си година, помрачават и без това мрачния икономически климат в Русия. Министерството на икономиката намали през май прогнозата си за растеж за 2026 г. с почти цял процентен пункт – до едва 0.4 процента. То вече предвижда, че БВП ще се увеличи с 1.4% през 2027-а и с 1.9% през 2028-а – рязък спад спрямо прогнозите, направени през септември 2025-а, съответно – 2.8% и 2.5 процента.
„Икономиката не е в блестяща форма, но е устойчива. Въпреки това бюджетът е тема номер едно в медиите, в изявленията на централните банки и в задкулисните разговори“, посочва София Донец – главен икономист в московската компания T-Investments. И добавя: „Хората разглеждат бюджета, за да разберат кой е следващият. Ще има ли място за намаляване на лихвите и кои данъци ще бъдат повишени? Кога ще бъдат въведени?“
Високопоставени служители в руското икономическо ведомство признават нарастващите дисбаланси в икономиката, но ги представят като част от стандартен цикъл на бум и спад. Въпреки това, някои от тях започват да обвиняват военните разходи на страната за икономическите проблеми.
Ренат Сюлейманов – член на руския парламент, заяви пред сибирско новинарско издание миналата седмица, че войната трябва да приключи „възможно най-скоро“ заради икономическите последици от високите военни разходи. „За какво развитие, инвестиции и разпределение на капитала можете да говорите, когато 40% от федералния бюджет е за отбрана и сигурност? Танковете и снарядите нямат никаква потребителска стойност… те осигуряват заетост и заплати в отбранителната промишленост, но също така повишават инфлацията и намаляват други разходи, като социални услуги и инвестиции“, казва депутатът.
През януари финансовото министерство вече отправи отделно искане до държавните агенции да намалят несъществените разходи с 10%, за да се спре разширяването на бюджетния дефицит, но изключи социалните и отбранителните разходи от съкращенията.
Александра Прокопенко – бивша служителка на „Банк России“, коментира, че писмото на Силуанов показва, че Москва е дала приоритет на разходите за войната за сметка на всичко останало. „Министерството на финансите се нуждае от пари за войната, така че каквото и да се случи, не отбраната и сигурността ще бъдат съкратени, а обществените поръчки, субсидиите за корпорациите и финансирането на публични институции“, смята Прокопенко, която сега е сътрудник на берлинския мозъчен тръст Carnegie Russia Eurasia Center.
