Ако не дадем възможност на новата антикорупционна комисия да използва специални разузнавателни средства и да извършва и други оперативни издирвателни мероприятия, то как тя ще свърши своята функция? Как ще разследва нас, ако има някакви съмнения, че някой от нас извършва корупционни схеми? Не може да орежем правомощията й така, че да я доведем до състояние, в което да не може да изпълнява функциите си. Така депутатът от „Прогресивна България“ Иван Вачев обясни на Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ необходимостта и народните представители, и съдиите да бъдат подслушвани, когато срещу тях се води разследване срещу корупция. Това стана по време на обсъждането на второто четене на Законопроекта за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, с вносител – Министерският съвет.
Велислав Величков му припомни, че има публични длъжности, които се ползват с имунитет и че законът, с който се създава новата Антикорупционна комисия, колкото и да е специален, не може да влиза в противоречие с нормите от Конституцията. Той добави и че същинското разследване няма да се прави от въпросната нова комисия, а от разследващи служители.
Те ще трябва да установат дали има достатъчно данни, на база на които да изготвят мотивиран доклад и при събрани доказателства да го изпратят в прокуратурата. Оттам прокурорът ще прецени дали да образува досъдебно производство.
Величков уточни, че има едно условие – когато прокурорът реши, че има достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, той трябва да поиска имунитета на съответния народен представител или на магистрата.
„Не знам как ще има оперативно внедряване сред магистри и как ще се гарантира тайната на съвещанието сред магистратите, ако тези текстове се използват по този начин“, продължи Велислав Величков. След това той обясни, че репликата му не е срещу представителите на „Прогресивна България“, тъй като е наясно, че текстовете на разглеждания от депутатите законопроект е изготвен от предишния екип на Министерството на правосъдието. Затова той очаквал, че по време на обсъждането в пленарната зала ще има поне заместник-министър на правосъдието, към когото да отправят въпросите си.
„Аз просто искам да разбера как ще се осъществява това оперативно внедряване, проследяване, събиране на информация от технически канали за комуникация„, обясни Величков. Преди това той даде пример за подслушване на съдия от Варна в кабинета му в съдебната палата и определи този случай като скандален. Въпреки изразените резерви от страна на депутата от „Продължаваме промяната“ мнозинството прие, че Антикорупционната комисия ще извършва оперативно-издирвателна дейностчрез:
1. извършване на справки по информационните фондове за лица, заемащи публична длъжност;
2. вземане на образци за сравнително изследване;
3. белязване на обекти и предмети;
4. изследване на предмети и документи;
5. извършване на наблюдение;
6. идентифициране на лица и обекти;
7. събиране на информация от технически канали за комуникация;
8. оперативно внедряване;
9. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;
10. извършване на насрещни проверки по документи;
11. вземане на обяснения от граждани.
Депутатите приеха и че оперативно-издирвателната дейност на Антикорупционната комисия ще се осъществява чрез специфични способи и средства по ред, определен с инструкция, приета от Комисията, както и чрез специални разузнавателни средства – при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
